Пъпът на света се измества

Побързаха да оплачат нероден Петко. Във вторник вечерта, когато още не бе завършил дори първият ден от посещението на Владимир Путин в Шанхай, западните медии с неприкрито задоволство се надпреварваха да съобщават, че газовата супер сделка между Москва и Пекин се е провалила. Сред професионалните оплаквачки се наредиха световни агенции и авторитети като "Файненшъл таймс" и Би Би Си. Да се включи в подранилото опело не пропусна и писклива българска агитка от реформаторски мутиращи гласове.
Както се казва - ядец! Броени часове след милото траурно тържество, договорът за 400 млрд. долара бе подписан и тутакси бе наречен "сделката на века". В продължение на 30 години по новия газопровод "Силата на Сибир" Китай ще получава по 38 млрд. куб. м газ годишно. Според експертните оценки договор от такъв мащаб досега не е подписвала нито една компания в света.
В медийния поток се забелязаха странни словесни движения около "изключително важния" факт, че преговорите за сделката са се водили близо 10 години. Западът изглежда все още не е разбрал всеизвестната истина, че Изтокът е тънка работа. Там времето има други измерения. Там не виждат света в черно и бяло. Там има много полутонове и нюанси. Там всичко става бавно. Затова от древни времена народите повтарят приказката: "един източен мъдрец каза". За западен такъв още не се е чуло.
Едно лирично-техническо отклонение. "Силата на Сибир" ще извира от две находища - от Ковиктинското в Иркутска област и от Чаяндинското в Якутия. Запасите на първото са 1,5 трлн. куб. м, а на второто - 1,2 трлн. Те са в състояние да осигурят руския и външния пазар най-малко за 50 години напред. През следващите 4 години това ще бъде най-големият строеж в света, включващ изграждането на гигантска инфраструктура и хиляди високотехнологични работни места. Проектът ще даде възможност на Русия да свърже с тръбопроводи източните и западните си находища и така да има възможност, когато се наложи, да прехвърля определени количества гориво в нужната посока.
Всичко това засяга двете договарящи се страни - техните икономики, техните граждани. Вълнуват се обаче далеч отвъд техните граници. При това възбудата е най-силна в големите центрове на "световната власт", където все още живеят със самочувствието, че са пъпът на света. По простата причина, че зад лирично-техническото отклонение се крие чисто политически смисъл. Китай отмята част от товара на икономическата обвързаност със САЩ, а Русия - на зависимостта от газовата търговия с Европа.
През физиономията на Вашингтон премина сянка на недоволство. В сделката съзряха саботаж срещу плановете за мощен износ на широко рекламирания си шистов газ, защото виждаха в Китай най-изгодния за него пазар. Европа, която опищя света за несгодите си от руското газово господство, изведнъж се видя приласкана и изоставена. И в САЩ, и в ЕС погледнаха към пъпа си и установиха, че го няма. Започнаха (да се надяваме!) да прозряват, че от самодоволното благоутробие Евроатлантика, той се поизместил към Евразия.
В разни столици на Стария свят пъргаво смениха тона. Поприсвиха заплашителното си санкциониращо пръстче, което размахваха пред Русия, и заприказваха за ползите от сътрудничество с нея. Евролокомотивът с машинист Ангела Меркел наду свирката: "За нас, германците, Русия е близък партньор. Между германците и руснаците, както и между ЕС и Русия, има много надеждни контакти. Добрите отношения с Русия са в наш интерес". Тя похвали и цяла Евразия, като бързо развиващ се и перспективен регион.
С присъща южняшка непосредственост още по-откровена бе италианската външна министърка. "Западът трябва да възобнови стратегическото партньорство с Русия след кризата в Украйна. За сериозно преустройване на енергийната политика на ЕС може да отиде много време. Рискът е в това, че Русия ще се обърне към Азия и ще насочи натам своите енергийни ресурси", изплака сеньора Федерика Могерини.
Както може да се предполага, фундаменталният глас прозвуча от пулта за управление на Евроатлантика. Не друг, а главният спец по шахматни игри Збигнев Бжежински препоръча САЩ и Русия да се разберат за Украйна. Довчера той проповядваше откъсване на Киев от Москва, днес предлага тайни преговори, на които двете суперсили да решат съдбата на бивша съветска република, както това станало навремето с Финландия и Австрия. Титанът на американската политическа мисъл на стари години узрял за идеята, че Украйна трябва да е неутрална, да не влиза в НАТО, че Русия също може да има интереси там и правото да я приобщи към Евразийския съюз.
Прозрение ли осени Запада? Не. Видя се, че пъпът на света се измества. Дали не е заради "Силата на Сибир"?