ПИЛЕНЦЕ, ПЪСТРО СЛАВЕЙЧЕ...

"Пиленце, пъстро славейче, защо ми плачеш, не пееш..." - така нарежда една хубава наша народна песен. Как да пеят, как да плачат пиленцата, като тях почти ги няма вече в местата, където живеем?
Птиците живеят там, където е чисто, където няма грохот. В такива места те се реят в небесните висини, свиват си гнезда и песните им се носят щастливо във въздуха. А въздухът, който дишаме, е напоен с отровни пари, небето е оловно, та нощем се не виждат звездите, не се забелязва и чудното явление на падащите метеори, на персеидите. Тази приказна красота се вижда само от високото, от планините, до които не стига градската омара. Тежкият въздух, напоен с изгорели газове, ляга над градовете, затиска ги и е трудно на хората да го дишат, а как да го преодолеят сърчицата на малките птички!
Ние, хората, живеем на нашата Земя заедно с всички нейни твари и ако не си поделяме правилно онова, което ни е отредено от Природата, ще загубим много. Най-важното е да спазваме природните закони, които въвеждат хармония, строг ред на Земята. Всяко нарушение е в наша вреда.
Учени, изследователи, природозащитници, еколози изучават непрекъснато животните, птиците, морските обитатели и се стараят да "сдобряват" човека с другите екземпляри на Земята, учат ни как да опазваме Природата. Все повече видове са застрашени, други изчезват, трети боледуват, разболяват и нас, хората.
Когато излизам от метрото на станция "Сливница", аз си оставям минутка, за да погледам двете лястовичи гнезда, залепени за тавана на изхода. Оттам се виждат опашките на майките и бащите, после се показват разтворените докрай човки на рожбите им. И се носи едно цвърчене, писукане...
Птичките правят наоколо пакост, защото замърсяват, но живинките са весела компания на продавачите там, на минувачите, на чиито лица се появяват усмивки. Лястовичките ни даряват радост, а си имат и предназначение в живота ни природен.
Гостувам на моя приятелка. Тя ме води първо да й видя постоянната компания - лястовичките на балкона. Всяка пролет ги чака с нетърпение и им се радва, говори си с тях, слуша песните им, а после... с тъга ги изпраща в далечните топли страни. Нарича ги "моите пролетно-летни гости". Обича ги и вероятно и те нея обичат, защото са я избрали сред многобройните други жители на града.
Седим с моята дружка на балкона, приказваме си, а над нас лястовичките си цвърчат шумно. Да можехме да се разбираме взаимно!
Пренасям се в селската ни къща, дето й казвахме "вила"! Всяка сутрин ни будеше хорът на птиците. В двора имахме акация - какви трели, каква музика се носеше от песента на славейчетата! Как излизат тези вълшебни мелодии от малките им телца! И защо пеят птиците?
През пролетта чакахме да видим волния полет и широко размаханите криле на щъркелите! Наблюдавахме ги как се суетяха около гнездото си, как го поправяха, стягаха за новите си рожби. Гледахме ги с разтворени очи! А незабравимото им шумно тракане...
Красиви птици са щъркелите! Обичам да гледам как грациозно и гордо пристъпват в полето, как набират скорост при излитане и как кръжат, кръжат в небето, губят се във висините и стават малки точки. Те са нашата, човешката мечта за волен полет.
Хубаво е, когато денят започва с птичите песни, а завършва с изгледа на изгрелите на небосвода звезди. Тогава ние сме част от природното съзвучие, тогава човек усеща сливането си с Космоса, с общата ни майка - Природата. Да се примиряваме с нея, с Природата, да живеем заедно и дружно - това е задължителната ни грижа! И колкото по-бързо го осъзнаем, толкова повече ще спечелим.
Лястовичките, щъркелите и другите птици, дето ни напускат в студените дни, са любимите ни гости всяка пролет. Те ни доказват ритъма на природните времена, на сезоните. Щастливи сме отново да ги дочакваме всяка година! Те ни даряват радост, но и ни учат на много неща - на къщовност, на грижовност, на бодрост, защото истината е, че с песен по-леко се живее...
Едно лято моя близка се беше разтревожила, че няма мухи и комари. Аз я успокоявам, че това е добре - няма да се бори с тях. А тя философски заключава:
- Не, ние живеем с тях! Ако те изчезват, значи има нещо нередно около нас, във въздуха ни. Всички живинки имат определени задачи в Природата. Живеем заедно във всеобща хармония. Зиме се любуваме на домашните врабченца, с тях делим всичките несгоди на живота си в големите градове. Слушаме гукането на гълъбите. Вярно, че ни правят бели по прозорците и терасите, но... как без тях? Който от нас не умее да им се радва, да им се любува, губи много, обеднява душата му.
Аз не мога да им се нагледам и наслушам на птиците в любовния период, когато настойчиво се ухажват, гальовно се целуват с човките си, нежно се пощипват. Без тях животът ни ще стане пуст, тъжен, като в онази градска песен:
"Е, аз отивам там, дет птиците не пеят..."
А дали наистина там птиците не пеят?      
                                            
Лястовичка

Небесни пътешественици

Бели лястовици - на късмет

На жицата

Тате носи, мама, носи...

Любовни трепети

Честита баня на врабчовата дружина

Портрет отблизо