Пиршеството на есента

Есента е вълшебница от приказките! Всяка година тя ме учудва с ярките картини, които изкусно, майсторски изписва с цветовете на богатата си палитра. Накъдето и да погледна в планината, все се възхищавам на топлите багри, с които тя е запалила широколистната гора. Докато през пролетта ме радва свежата зеленина, а през лятото търся прохлада в сянката на големите дървета, то сега, в "меката и топла есен", не се страхувам от жарките лъчи на Слънцето. Напротив, търся ги тия галещи и нежни слънчеви погледи, защото топлят спокойно, приятно и здравословно.
В есенните дни ходя бавно из гората и погледът ми лови ненаситно хубостите, с които щедро ме дарява есента. Ето я брезата - тя цялата е в жълта царствена премяна и грее с топлината на истинското злато. Около нея старите чинари с големите си листа се надпреварват да заблестят с всичките топли нюанси на керемидено-червеното, на ръждивото, на кафявото, на оранжевото.
Между невероятното тържество на цветове и багри в гората мъдро и величествено се извисяват огромните борове - вечно зелени, тържествени със своето непоклатимо постоянство. А сред бориките се смеят червените плодове на калината, тържестват с ярката си красота и радостно примамват погледа ми. Накъдето и да погледна - все многоцветна хубост...
През есента планината ме зарежда трайно със спокойствие, с красота и с мъдрост, защото тя философски ме убеждава, че няма възраст за вечната природна прелест.
И в градските, и в селските градини есента е запалила жълти, червени, оранжеви и топло-кестеняви клади! Гледам ненаситно дюлята - тя е обкичила короната си със златни плодове - светят като размножени луни. Ябълките пък се надпреварват да обагрят плодовете си с всичките цветове на дъгата. По оградите са натежали тъмножълти, оранжеви тикви - като приказни абажури са.
Но най-много се радвам на плодовете на наровете. В двора на вилата на моята съученичка в пловдивското село Избегли има цяла декоративна стена от нарови дръвчета. И като са се обкичили с пламтящите в червено топки на плодовете си, те ме отвеждат в едно истинско райско кътче! Гледам ги ненаситно, за да останат в мен, за да ги запамети душата ми, за да ми дават топлина и горещина в идните студове.
После поглеждам към лозите - те са над главата ми, встрани - по оградните мрежи. Естествено и красиво отделят двора на вилата от лехите със зеленчуците. Техните тежки разноцветни гроздове са налели със сладък сок едри зърна и са надвиснали навсякъде. Боже, с какви чудни дарове ни дарява есенният сезон!
Добре,че ме доведоха в това село, та да напълня душата си с богатството на есенното плодородие! Обирам последните патладжани, домати, пъпеши, събирам останалите по голите стъбла червени чушки и сядам да ги нанижа за сушене. После, когато ще гледам низите с червени чушки, украсили като гердани българските къщи и вили, сърцето ми ще се къпе в топло домашно чувство. Тези низи винаги ми дават живителната сигурност за българско гостоприемство, за нашенски уют! И даже като пиша за тях, усещам уханията на сладките български манджи със сухи червени чушки! Щото какво е леща или боб без сладостта и лютивината на сухата червена чушка?!
Благодатна българска есен! В нейните дни е голяма радостта ми да поскитам из пазарите за плодове и зеленчуци. Очите ми се отварят широко за цветната дъга, с която са обагрени сергиите. Кой художник би останал безучастен към невероятните тонове на винено-червеното на салатния воден лук, към лилавото на патладжаните, към розово-червеното на късните домати, към златисто-ръждивите оттенъци в цветовете на кромида? Есента щедро е разсипала всичките  цветове на своята богата палитра по даровете от земята ни.   
Често се любувам на красотата на дивите лози. Те са обвили къщи, стени, дървета и в този сезон всеки ден ми поднасят невероятна естетическа наслада. Защото първи започват да аленеят от горещите все още слънчеви лъчи. После заприличват на горяща клада, събрала всички топли багри от огъня на късното лято и от въглените на ранната есен. Лоза, която ражда гроздове само за птици, за косове, но декоративната й хубост е ненадминато великолепие! 
Обичам богатството на есента - пиршество на багрите, на плодовете на нашата земя, която все още ни търпи с нашето безотговорно отношение към нея и ни радва с плодородието си, с щедростта си и със сладостите, които ни поднася.
Вървя бавно по улиците на моя роден град Пловдив и събирам с очите и сърцето си красотата на есента. Кътам я в душата си. После ще я извадя от тайните кътчета, за да ми свети с багрите си и да ми дава сигурна топлина, радост и надежда за идните дни.
 Да е благословена българската есен - красива и богата на плодове, цветове и аромати!