16 Юни 2024неделя22:35 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Гледна точка

Почивката на море - привилегия за богаташи

Повече от половината българи не могат да си позволят лятна ваканция дори за три дни

/ брой: 181

автор:Йордан Съев

visibility 2022

Ако се върнем 23-24 г. назад, по това време стотици хиляди, дори милиони, стягаха куфарите и кой с влак, кой с автобус, кой с лична кола или със самолет се отправяше към морето. Тези, които живееха по Черноморието, ги влечеше към планините. За всеки имаше почивка според желанието. Основна част от хората почиваха във ведомствени станции, изградени със средства от техния труд. С част от заработеното, но незаплатено, се формираше фонд СБКМ (социално-битови и културни мероприятия), от който се ползваха средства за построяване на ведомствени почивни станции.
През 80-те години на миналия век почти нямаше предприятие, което да не разполага с база на море, планина или и на двете. А при какви условия се почиваше там? Нощувките бяха по 1 лв. на човек. За четиричленно семейство за 14 дни това означава 52 лв. Храната за закуска, обяд и вечеря също беше средно по 1 лв., т.е. 12 лв. на ден за цялото семейство или за 14 дни - 168 лв. В барчетата към станциите бира, безалкохолни и алкохолни напитки се продаваха на цени като в магазините. За тях да се похарчеха средно 55 лв. по време на цялата почивка. Така отдихът на средностатистическо четиричленно семейство излизаше около 275 лв. - горе-долу колкото беше средната работна заплата.

Какво стана с ведомствените почивни станции

По време на приватизацията те вървяха като безплатна добавка към предприятията. Новите собственици обаче не ги запазиха като място за почивка на работниците и служителите. Превърнаха ги в лични резиденции или ги преустроиха в хотели. Това беше безцеремонно ограбване на труда на работниците и служителите. Сега ведомствени почивни станции има за малцина, за тях е запазена социалната придобивка да почиват при условия, съобразени с доходите им.
Хората вече не ходят 14 дни на почивка, а най-много седмица. Но и това им излиза "солено". Представете си четиричленно семейство от София да отиде на море за седмица. За 6 нощувки трябва да плати минимум 720 лв., а за храна - най-малко още толкова. Като се прибявят и други разходи, сумата става 2000 лв. Колко хора могат да си го позволят? Явно това не са безработните, които са 570 хил., а заедно със семействата си - около 1,2 млн. души. Сред тях не са и работещите на минимална заплата, дори и тези със средна, които със семействата си са 2,7 млн. души. Оказва се, че някогашната достъпна за всички възможност да почиват се е превърнала в особена привилегия за ограничено малцинство с високи и много високи доходи.
В приватизираните бивши държавни курортни комплекси и многото построени частни хотели почиващите са главно нискодоходни (по техните стандарти) туристи от Западна и Централна Европа. За тях у нас е истински рай. При най-нисък доход в техните страни 800 евро, в България нашите туроператори им осигуряват едноседмична почивка за 200 евро, в които се включват транспорт, нощувка и "ол инклузив". Излиза им по-евтино, отколкото да си седят вкъщи. Много от тях идват за алкохолен и секс туризъм, защото у нас има евтина бира, ракия и проститутки.
Кога най-сетне ще стане ясно кои и на каква цена забогатяха от приватизираните почивни бази, построени с нашия труд?


Ученическите лагери - спомен от миналото


От юни започваше голямата лятна ваканция за учениците. Класните стаи се изпразваха, а се изпълваха морските и планинските лагери. Още преди да започне да строи големите курортни комплекси Слънчев бряг, Златни пясъци, Албена, Дружба, държавата се беше погрижила да осигури места за почивка на децата. Ще разкажа за едно от тях.
През 1957 г. правителството дава безвъзмездно терени южно от тогавашното с. Обзор на трите най-големи столични района - "Ленински", "Димитровски" и "Васил Левски" (по това време те бяха общо 6, освен посочените имаше още "Кирковски", "Благоевски" и "Коларовски"). Отпуска и целева субсидия по 500 хил. лв. (днешни 50 хил. лв.). Терените и парите са предназначени за изграждането на ученически почивни лагери. Това са необработваеми земи, обрасли с храсталаци, тръни и бурени. Когато започват строителството, откриват, че там гъмжи от змии и гущери. Докарват два камиона с таралежи, които за 4 месеца унищожават влечугите. С помощта на машини подравняват терените, прокарват електричество и вода. За 3 месеца трудоваци построяват по 15 бунгала за всеки район. Бунгало не е точната дума, защото това са постройки с каменна онова и надстройка от дъски с керемиден покрив. Във всяка от тях има отделение за момичета и момчета с по 20 легла. Това означава, че капацитетът на всеки лагер е за 600 деца. Една смяна продължава 20 дни и през лятото във всеки лагер почиват по 3000 ученици.
Така се започна - с малки неудобства за почиващите, защото ползваха общи външни тоалетни и умивални. После се построиха монолитни сгради със стаи за по 4 души със санитарен възел; игрища за баскетбол, волейбол, народна топка и футбол.
След като настъпи "демокрацията", се появиха обвинения, че в лагерите е имало режим. Вярно, имаше, но какъв беше той? След ставане от сън - време за личен тоалет и ведрина. После закуска и отиване на плаж. Следва обяд и 2 ч. почивка. В 16 ч. дават втора закуска. След това спортни и културни занимания, други развлечения. В 19 ч. вечеря и до 22 ч. лично време. Тогава прожектираха филми, гостуваха естрадни изпълнители - който иска, да гледа, който иска, да се занимава с други неща. Да има как, съгласен съм да бъда подложен на такъв режим през целия си живот. Още повече, че за него се плащаше символично. За 20 дни за нощувка, храна, транспорт, забавления - не повече от 18 лв. или по-малко от 1 лв. на ден.
За последен път бях на лагер една година преди да завърша средното си образование. Вече се интересувах от цени и доходи и си задавах въпроса как е възможно с толкова ниска такса да се издържат ученическите лагери. А имаше и такива с още по-добри условия. В Равда беше националният лагер, където изпращаха отличниците по успех, нещо като награда. В Кранево имаше международен лагер и там се предлагаха по няколко менюта за закуска, обяд и вечеря. В него на разменни начала почиваха деца не само от тогавашните социалистически страни. Бил съм в много лагери, добре ги познавам. След като отбих военната си служба, завърших курс за водни спасители и всяка година по 3 месеца охранявах децата. За мен това не беше работа, а удоволствие.
Много време измина оттогава. Ученическите лагери са само спомен от недалечното минало. Всичко е приватизирано и комерсиализирано. Някои по-елитни училища организират отдих за по една седмица, защото в тях учат деца на заможни родители. За транспорт, нощувка и храна таксата е средно 600 лв. Който може да плати, ще летува на планина или море. Който няма такава възможност, ще гледа екшъни по телевизията и ще се шляе по улиците.
Някогашното равенство във възможностите всички да почиват и да се забавляват в ученическите лагери се е превърнало в привилегия само за най-високодоходните. В същото време по конституция сме социална държава. На практика обаче тя не е такава. Вярно е, че сме в криза, средствата не достигат. Но поне спрямо децата държавата и обществото трябва да бъдат по-щедри, защото те са нашето бъдеще.

Едното платно на "Струма" ще е извън дефилето

автор:Дума

visibility 1318

/ брой: 111

Произвеждаме все по-малко плодове

автор:Дума

visibility 1228

/ брой: 111

Задава се голям излишък на петрол

автор:Дума

visibility 1155

/ брой: 111

Пускат еднодневна винетка за леките коли

автор:Дума

visibility 1111

/ брой: 111

Не давайте партията на търговците

автор:Дума

visibility 1418

/ брой: 111

Трябва ни управление на широка основа

автор:

visibility 1334

/ брой: 111

БСП е жертва на структурите си

visibility 1466

/ брой: 111

Конференция за мир или "път към нищото"

автор:Таня Глухчева

visibility 1331

/ брой: 111

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ