20 Юни 2024четвъртък02:26 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Портрет на Левски на боклука - типичен пример за българския нихилизъм

Мнение

Пословичната сервилност на политическата класа

Справедливост е възможно да бъде установена, само ако самият народ си я осигури

/ брой: 42

автор:Славчо Кънчев

visibility 627

Славчо КЪНЧЕВ*


"Трябва и ние да клъвнем по нещо - казва бай Ганьо, - току-тъй на сухо патриотизъм - бош лаф."

Алеко Константинов (1863-1897), "Бай Ганьо"

Важна предпоставка за изграждането на основните елементи на несъпротивителна сервилност у мнозина представители на политическата прослойка у нас е, че България е единствената държава на Балканския полуостров, победена в четири войни през ХХ век - Междусъюзническата, Първата световна, Втората световна и Студената война. След всяко историческо поражение България е принуждавана със сила или под недвусмислена заплаха да приеме съответните условия на победителите, като политическите елити или (псевдо)елити са лишавани от позициите им, а структурите на държавност в една или друга степен са разрушавани, за да бъдат заместени с нови.

Тези радикални обществено-политически трансформации демонстрират многопосочни резултати, но всички те са с негативни последствия за България.

Установената цикличност в историческите процеси 

съдържа в себе си външна принуда както при налагането на поредния социално-политически-икономически модел, така и при неговото разрушаване. Това води до тежки последствия за стопанството. През 1944 г. обвързаността на нашата страна с Германия е в толкова висока степен, че с Третия райх се реализират 72,2% от вноса и 87,8% от износа на Царство България. Подобна е системата за обвързаност със СССР и другите социалистически държави преди 1989 г. Делът на българския износ за Съветския съюз е около 60%, а на вноса - между 50 и 60%. Общо през 1989 г. 84% от износа и 73,7% от вноса са за и от социалистическите страни. Както незаобиколимо свидетелства историята, при такъв модел на икономическо коопериране геополитическото поражение и обществено-политическият катаклизъм у съответната голяма сила се превръщат в съответното поражение и довеждат до катастрофални икономически последствия и за българската икономика.

Историята на нашето Отечество след Освобождението категорично свидетелства, че държавническите решения много рядко са били адекватни на интересите на България, защото почти винаги са били взимани под натиск отвън, отразявали са сблъсъка на влиянието както директно по дипломатически и други канали на Великите сили, така и действията на съответните "пети колони" в политическото пространство.

Националните катастрофи, сполетели България в модерната й история, се оказаха благоприятна почва за появата на национален нихилизъм. Той представлява умонастроение, водещо до поведенчески изяви, дефинирани като отрицание на обществените културни ценности, идеали, концепции, норми на живот и пр. Именно те определят специфичната духовна нагласа на националната общност.

Националният нихилизъм 

не е априори предопределен за една или друга нация. Но в историческата съдба на някои нации се появяват и повтарят по-често причините, които пораждат това състояние на националния дух. За българската нация те са:

- дългото историческо време, прекарано под чуждо владичество;

- честата смяна на резките преходи в националната политика на управленските малцинства;

- постоянно редуващи се национални кризи и катастрофи;

- предопределеността на решаването на българския национален въпрос от чужди (велики) сили;

- прекомерното подражателство, несъобразено с националната специфика, при реализацията на привнесени отвън обществено-политически модели.

Резултатите от въздействието на предпоставките за появата на националния ни нихилизъм са дълбоко негативни: чувство за малоценност ("Каквото решат големите" - Бойко Борисов); стремеж да бъдат приписвани на другите нации достойнства, каквито те не притежават или поне не в степента, с която биват сродени; самоунижение и прекален критицизъм по отношение на собствените достойнства. Качества, които са се превърнали в трайни особености на българския национален дух. Самокритичността нерядко преминава отвъд обективната необходимост и се превръща в мазохистично аутодафе.

Двуичният код "плюс" и "минус" е катастрофален при оценките за миналото. Той често се проявява в прилагания принцип на обратността, в основата на който лежи тоталното отрицание на всичко, свързано с миналото. Зачертаването на миналото е активен източник за нихилизъм, породен от прекомерната политическа обремененост на оценките на важни събития и личности с огромно значение за историческата ни съдба.

Непосредствено след Втората световна война сферата на държавното управление от предишния период е заклеймена със стигмата на най-тежки обвинения и квалификации. След 1989 г. всичко създадено като концепция за управленски действия през 45-те години поради това е отречено и обругано. В публичното пространство избухват гейзери от обвинения в национално предателство, довеждане до национална катастрофа, расова дискриминация и геноцид, корупция и престъпност. Само политическата принадлежност на адресатите диаметрално си разменя местата, също и обвиняемите и обвинителите. По същия начин съдържането на термините "фобство" и "филство" по отношение на "по-големия брат" и новите ментори се сменят взаимно с употребата им спрямо предишния. И само небето е границата на апологията и на словоблудството.

Социалните катаклизми 

неминуемо имат своето отражение и в индивидуален план. Стереотипи на поведение, оценявани в даден исторически период като позитивни за общественото статукво (поне от управляващото малцинство), после биват тотално отхвърляни. Носителите им са стигматизирани, като изявените сред тях търпят реални санкции, нерядко с трагични последици (Народния съд след 9 септември 1944 г.; предприетата след 10 ноември 1989 г. лустрация спрямо щата в службите за сигурност преди тази дата). Изразходва се много социална енергия за масовото адаптиране към съответната нова ценностна система. При този процес ренегатството не само не бива  заклеймявано, а напротив - носи осезаеми облаги. Бойко Борисов съвсем не е единственият бивш член на БКП, извършил скок-подскок през моралната ограда и озовал се върху територията на презираното ренегатство. Ето как обществото губи своите традиционни ценностни ориентири.

Тоталното отричане на предходните периоди поражда хаотични процеси в цялата сфера на обществените науки. Идеологическите критерии претърпяват радикална, понякога и на 180 градуса, промяна. Това е благоприятна почва за извличане на дивиденти от индивидите с нагаждачески нагласи спрямо новоустановената господстваща идеология, породила съответното обществено-политическо статукво.

Сблъсъкът на интересите 

на външните сили върху територията на България, реализиран посредством "агентите на влияние", които изразяват външната зависимост, поражда непрекъснато напрежения в политическото пространство. Към тях се присъединяват и интересантите, които се стремят да синхронизират собствените си амбиции за задоволяване на материалните си и/или психологически интереси с конкретните геополитически щения на дадена външна сила.

Родоотстъпващите и майкопродавците експлоатират готови пропагандни платформи на "фобии" и "филии", на "прозападни" или "проевразийски" клишета. Като се опитват да поддържат бонтон във фабулата за търговията им с бъднините на България. Несъмнено загубите при тази търговия се социализират, т.е. заплащат се от всички български граждани, а печалбите се приватизират (до време!) от безродниците и майкопродавците.

Поредната трагикомедия със слагачески сюжет, например, беше по казуса "съдия Андон Миталов".

Как би могло да се противодейства на тази утвърдена, вредноносна за българските граждани, традиция сред политическата прослойка?

Възможността е скрита сред затрудненията. Необходимо е българските граждани да установят контрол върху сферата на държавното управление. И не им се налага да откриват велосипеда за втори път!

Налице е достатъчно многопосочен чуждестранен опит: промените в конституцията да бъдат правени единствено посредством национален референдум; отзоваване на лица, заемащи изборни длъжности преди изтичане на мандата; мажоритарен избор на народните представители, на висшите магистрати и на членовете на Министерския съвет, които е необходимо преди това да бъдат одобрени за членове на парламента, и пр.

Справедливост за българския народ е възможно да бъде установена, само ако самият той си я осигури. По мирен път или със сила!

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България

 

 

Още няма консенсус за Фон дер Лайен

автор:Дума

visibility 394

/ брой: 114

Масови призиви за оставка на Нетаняху

автор:Дума

visibility 402

/ брой: 114

Западът вижда в Китай заплаха, а не партньор

автор:Дума

visibility 374

/ брой: 114

Канзас заведе дело срещу "Пфайзер"

автор:Дума

visibility 332

/ брой: 114

Без надежда

автор:Александър Симов

visibility 375

/ брой: 114

Между образованието и бедността

автор:Аида Паникян

visibility 353

/ брой: 114

Нормално ли ви е?

visibility 392

/ брой: 114

Политкоректност

автор:Марин Милашки

visibility 338

/ брой: 114

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ