37 църкви от ХVI век от територията на България е изследвал екип от учени на Института за изследване на изкуствата. Паметниците са описани, проучени и представени в най-новото издание на Института за изследване на изкуствата при Българската академия на науките - "Корпус на стенописите от ХVI век в България". То ще бъде представено на 19 април от 17 ч. в зала "Проф. Марин Дринов" на Българската академия на науките, ул. "15-ти ноември" 1. Изданието представя чл.-кор. Иванка Гергова.
Авторите Бисерка Пенкова, Веселина Йончева, Георги Геров, Емануел Мутафов, Иван Ванев, Майя Захариева, Маргарита Куюмджиева, Мария Колушева и Цвета Кунева са учени от Института за изследване на изкуствата.
"Корпус на стенописите от ХVI век в България" е част от дългогодишен мащабен проект в Института за изследване на изкуствата на БАН, който има за цел изработването на пълна словесна, графична и образна документация на паметниците на църковната монументална живопис в България. Той излиза от печат в годината, в която ИИИзк чества своята 75-а годишнина и се реализира в рамките на Националната научна програма "Културно-историческо наследство, национална памет и обществено развитие" на Министерството на образованието и науката (КИННПОР).
За всеки от представените в Корпуса паметници читателите ще научат неговото местоположение, административна и църковна принадлежност, посвещение и статут; пълни данни за самата сграда като архитектурни особености, строителни етапи и реставрация; общо представяне на стенописната декорация в църквата с различните етапи на изписване и тяхното датиране, актуално състояние и сведения за реставрацията. Подробно са представени стенописите от ХVI в. с придружаващите ги надписи - кирилски или гръцки. Всяка корпусна единица е придружена от данните за използваните архивни източници и основна библиография. Образната документация съдържа архитектурни планове и разрези на църквите, графични схеми на разположението на стенописите върху стените, където те са налични, и дигитално заснемане както на стенописите, така и на интериора и архитектурата на църквата, като са използвани и архивни фотографии, които съдържат важна информация. Фотографското заснемане, с някои изключения, е дело на Иван Ванев и Маргарита Куюмджиева. Практически почти всички паметници са заснети наново.
Монографията е още една важна крачка към изучаването не само на историята на българското изкуство, но и на изкуството на Балканите от т.нар. поствизантийски период. За редица паметници, които не се охраняват или са в аварийно състояние, документацията в "Корпуса" може да се окаже след време единствено свидетелство за тяхното съществуване, както и надеждна основа за тяхното бъдещо проучване и ситуиране в процесите и явленията в изкуството по българските земи през ХVI в.

