Прелъстени и изоставени

Виктор ТУРМАКОВ 

Миналата седмица пред трибунала в Хага застана бившият косовски президент Хашим Тачи.  Известен с прякора си "Змията", докато е командир на Армията за освобождение на Косово. В откъсналата се от Сърбия област и днес го тачат като баща на нацията - първи държавен глава, партизански боец срещу сърбите по време на печалните събития в края на 90-те години. Истински балкански Джордж Вашингтон.  

В края на миналия век той беше глезеното дете на Запада - грееше по корици на списания, обикаляше Европа, ръкувайки се с висшия европейски елит. Смяташе се за "своето момче" на държавния секретар на САЩ Мадлин Олбрайт и на тогавашния председател на комисията в Сената по външни работи Джо Байдън. Щатите готвеха откъсването на Косово от Сърбия с поредната прокси война. 

Но днес за Тачи може пак да се цитира само крилатата фраза: "sic transit gloria mundi". Тачи Змията изигра ролята си и вече е онази ненужна шахматна фигура, чието отстраняване и публично низвергване е разменна монета, за да бъде привлечен отново Белград в западната сфера на влияние. Ситуацията с Тачи е "прелъстен и изоставен". Готвят му дълго търкане на нара за престъпления срещу човечеството, преследвания, изтезания, търговия с органи на сърби, роми и дори на албанци, несъгласни с методите на АОК. Приписват му усилено и контрола на наркотрафика през Косово и как оръжието, напомпано от Запада в бунтовната република, под негов надзор завършва на черния пазар. 

Подобна е съдбата на Саддам Хюсеин. С десетилетия той беше в отлични отношения със САЩ, верен съюзник през 80-те за спиране на влиянието на СССР и Иран в Близкия изток. Но когато марионетката започна да къса конците си, най-безславно увисна на въжето. 

Същият е случаят и с описвания като "борец за демокрация" южновиетнамски президент Нгуен Ван Тю, забравен завинаги след падането на Сайгон. С отнесените от "Арабската пролет" уж "свои кучи синове" в Магреба.

Има и други примери за "златни момчета", които след съответната геополитическа употреба САЩ бързичко захвърлят като носни кърпички. Зеленски в Киев, а и нашите герои от жълтите павета, трябва сериозно да се замислят. Съдбата на Тачи и на другите ясно показва как Западът се справя с агентите си за влияние, когато ролята им се изчерпи или когато решат да скъсат веригата.