Приказки страшни за герои юначни

Сред народните приказки страшните винаги са имали специално място. Те отразяват вярванията, страховете и страхопочитанието на древния ни народ. Приказките за човекоядци, таласъми, духове, мъртъвци и ужасяващи странници винаги са се разказвали и ще се разказват. Те нямат за цел да не позволят на децата, които ги слушат, да заспят. Целта им е да покажат на малките, че на света има и страхотии, и ужасии, и лошотии. Какви са те, защо съществуват, откъде идват, кой ги прави?... На всички тези въпроси дават отговор страшните приказки.
Най-хубавото е, че както всяка народна приказка, и страшните имат своя хубав край и мъдра поука. Доброто винаги побеждава Злото, а Храбростта винаги надвива Страха.
С повечето страшни приказки, включени в сборника, читателите ще се запознаят за първи път, на други ще видят по-различен вариант, а за някои ще си спомнят, че са ги чели, чак когато затворят и последната страница.

                        
В чаровния свят на приказките всеки намира своята мечта. За мнозина от нас приказките остават любимо четиво. Слушаме ги, когато още не можем да четем. После през целия си живот ги търсим, четем ги и все намираме нещо ново в тях, нещо, което неудържимо ни привлича. В ръцете ми е книгата: "Най - страшните български приказки". Двадесет и шест забравени български приказки  са подбрани и разказани  от Стоян Вълев.
- Кой е авторът, съставителят на книгата? - с този въпрос се обръщам към автора Стоян Вълев.
- Сега съм редактор на електронния всекидневник "КНИГИ NEWS" - за литературни новини, дебати и коментари. Той е единствен засега в българското виртуално пространство и е сред най-четените сайтове, представящи български и чужди литературни новини, информация и отзиви за най-новите и вечни книги, за известни и неизвестни писатели.
 Но от младите си години съм свързан здраво и трайно с литературата, с журналистиката. Шест години бях и университетски преподавател. Работех като хоноруван асистент по руска класическа литература в университета, който завърших.  Още като студент по българска филология в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", за да се издържам, си изкарвах собствени средства като сътрудник, репортер, редактор в различни издания. Бях редактор във вестник "Комсомолска искра". После - в годините на така наречената "демокрация", създадох в Пловдив вестниците "Свобода" и "Марица", както и първия следобеден вестник "Денонощен новинар". Пак в Пловдив направих и седмичното списание "Дами и господа".
- Журналистиката е трудна работа, тя те превзема, откъсва те от близките, не ти оставя никакво свободно време. Успяхте ли да се "опазите" от нея?
 - Така е. И въпреки това успях да напиша в тези "усилни мои години" и своите си книги. През 1999 г. пловдивско издателство издаде романа ми "Когато Господ беше в отпуск", в който през смях и сълзи разказвам за трагичните катастрофи на българското село след двата погрома, които преживя - кооперирането на земята и после, след промяната и връщането й на собствениците.
  - Със следващите си книги ставате известен у нас и в чужбина. Това са двете части на "Българският Декамерон", сборникът с любовни разкази с неочакван край под заглавие "Време за изневери", където разкривате незаконната любов в наше време, в "модерното" общество. По един от разказите БНТ засне телевизионна новела. Това ли насърчи перото ви да се прояви и в драматургията?
 - Може и така да се каже. През 2000г. написах пиесата "Един задружен клас", която бе поставена в театрите на Габрово и  Разград.
  - Роден сте в ямболското село Генерал Инзово. Расъл сте сред природата, сред селските сладкодумци. Оттам ли се роди у вас интересът към българския фолклор, към българските приказки?
 - Цял роман може да се напише за моите занимания с българските приказки. Защото те започнаха още в най-ранното ми детство и продължават досега. Обичам ги от малък - от разказите на баба и мама, от прочитането на книгите с приказки от библиотеките.
 - Защо решихте да ги преразказвате, да ги издавате?
 - Разбрах, че "в обращение" са само около 40-50 приказки от нашата национална съкровищница. Само те са издавани, разказвани, преразказвани? А огромната част от това бисерно богатство се оказва практически непозната за широкия кръг от читатели, т.е. тя е достъпна само за фолклористите. Течението на "Сборника за народни умотворения" го има само в големите ни библиотеки - в София, в Пловдив и така практически голяма част от приказното ни народно богатство остава непозната, неизползваема от читателите.
- Вие как "подходихте"?
- Ръководех се от желанието си да възстановя забравените, забранените наши приказки, да им дам нов живот, да ги представя на малките и големите читатели. Сторвам го на базата на разказваните и публикуваните къде ли не български приказки. Старая се да ги изчистя от множеството архаизми, диалектизми, турцизми, да ги направя достъпни и разбираеми за днешните читатели, като запазя тяхната автентична хубост и блясъка на патината от далечното време на тяхното раждане. Защото българският читател има право на това несметно богатство, то е народно, то му принадлежи! Ето затова реших да преразказвам народни приказки.
- Проектът е благороден, но и свързан с огромен труд!
- Да! Това е труден и обемен проект! Първата ми работа беше да разпределя тематично непознатите и непопулярни приказки. Темите се оказаха 20! А всяка от тях се очертаваше с обем от около 100 страници! Резултатът - около 20 книги с по 100 страници - значи общо 2000 страници!
 - Най-важният проблем в днешното ни трудно време вероятно се оказа издателят?
 - Наистина е така, но аз съм доволен, че в издателството "Унискорп", което издаде книгата, намерих своя съмишленик и с книгата "Най-страшните български приказки" започваме  приказната поредица. Живот и здраве, дано всичко да върви добре!
Не крия, че изпитах огромни разочарования при издаването на книгите ми тук, в България. Много по-лесно се оказа това зад граница. Имам издадени книги в САЩ, Канада, Англия, Австралия, Нова Зеландия, Италия, Ирландия, Швейцария, Полша, Индия, Непал. В момента моя книга с "коктейл" от преразказани приказки се подготвя за печат във Франция под заглавие "Най-хубавите български приказки" ("Les meilleurs contes bulgares") от издателство EDITIM.
  Подписал съм договор и с немско издателство, което прояви огромен интерес към приказките. В Германия те излизат под заглавие "Целувката на мъртвата жена". Изборът е на издателя и е по заглавието на една от приказките, включени в издадената книга със страшните приказки.
Проблемите на българското книгоиздаване са големи и тежки - те чакат решение от държавата, от Министерството на културата.
- Казвате, че тези приказки са били пренебрегвани у нас десетилетия. Сега в моя дом всички - от предучилищната възраст на най-малката ми внучка до пенсионерите в семейството ми, ги четем с голям интерес и с удоволствие. Макар че в тях "се разхождат" орисници, самодиви, дяволи, джинове, таласъми, духове, вампири, животни и хора - живи и мъртви, те не звучат чак толкова зловещо, имат утвърждаваща жизненост. И главното - всички са поучителни, подтикват към разум, трудолюбие и доброта?
- Ако съм успял да осъществя целта си да преразкажа така приказките, че да предизвикват читателски интерес, ще бъда доволен и щастлив! А ако мога и да помогна за възпитаването на читателите в изконните български и човешки добродетели - от това по-хубаво няма! Защото наскоро чух как един български писател, живеещ в щата Илиноис - САЩ, Георги Витанов Богат, който е председател на "Съюза на българските писатели в САЩ и зад граница", казва, че в работата си се ръководи от заръката на своята баба: "Прави що правиш - ЧОВЕК бъди!"  Да може това да стане действен девиз на всички ни, на БЪЛГАРИТЕ!
 - Това ни е нужно особено много днес, в нашето жестоко консуматорско общество, в което има дефицит на хубост, красота, чест и достойнство.
  - Да не издаваме повече тайни, да не отваряме "завесата" на книгата с приказките, за да оставим удоволствието на читателите сами да бъдат откриватели!