27 Юни 2022понеделник03:10 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес още преди обяд над Западна България, по-късно през деня и над останалата част от страната ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на много места ще има краткотрайни валежи с гръмотевици. В отделни райони валежите ще са временно интензивни и ще има условия за градушки. След обяд вятърът ще се ориентира от запад-северозапад и ще е до умерен. Максималните температури ще бъдат между 25° и 30°, в София 27°. Днес още преди обяд над Западна България, по-късно през деня и над останалата част от страната ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на много места ще има краткотрайни валежи с гръмотевици. В отделни райони валежите ще са временно интензивни и ще има условия за градушки. След обяд вятърът ще се ориентира от запад-северозапад и ще е до умерен. Максималните температури ще бъдат между 25° и 30°, в София 27°.

Интервю

Проф. Георги Михайлов: Клиничните пътеки си отиват

Началото е поставено, необходими са огромни усилия, за да се наложи новата философия на управление в здравеопазването, казва зам.-председателят на парламентарната здравна комисия

/ брой: 27

автор:Аида Паникян

visibility 20

Първият медицински хеликоптер е предвидено да се купи до края на годината


Интервю на Аида ПАНИКЯН


- Проф. Михайлов, в бюджета за 2022 г. са предвидени повече пари за здраве. Какво не му достига, за да удовлетвори българските граждани?

- Всеки бюджет има слаби и силни страни. Този е конструиран в кризисна ситуация. За по-малко от година в страната се проведоха четири пъти избори, липсваше парламент, за да бъде подготвена бюджетната рамка през лятото и ранната есен. Наложи се бюджетните предложения на служебния кабинет да бъдат преработени изцяло. Всичко това бе предпоставка бюджетът да се направи в много трудни условия. Въпреки това, между управляващите формации се оформи неговата обща идея, която в крайна сметка показва основната му цел - сериозен по своята сила социален бюджет. Нещо, което България не е виждала повече от десетилетие.

Парите за здравеопазване имат две страни - бюджетът на МЗ и бюджетът на НЗОК. 

Бюджетът на НЗОК тази година е увеличен с около 700 млн. лв. Това е тенденция от години. Въпреки това, и сега България сериозно изостава от останалите страни в ЕС по процент от БВП, отделян за здравеопазване. Но не може да не отбележим, че за 2022 г. този процент е значително по-висок в сравнение с предходни години.

- С какво здравеопазването ни ще стане по-добро в контекста на този бюджет?

- Бюджет 2021, който се наложи да ползваме в първите 40-50 дни на тази финансова година, по никакъв начин не отразява потребностите в новите икономически условия - здравна криза, енергийна криза, нарастваща инфлация и пр. Затова основната задача на управляващото мнозинство бе да представи бюджет, който да успокои разходите, да ги направи легални и най-вече - в необходимите размери.

По-същественото е, че има набелязани тенденции, които са отразени в коалиционното споразумение. Основното е, че започва постепенно преместване на тежестта от болничната в доболничната помощ. Системата на здравеопазване е много чувствителна и промените в нея не може да стават от днес за утре. Ако тази система се прекрои грубо и набързо, може да рухне. 

- За това се говори от години...

- Така е, но сега се правят реални стъпки в тази посока и началото е с увеличаване на средствата.

- От опозицията твърдят, че в бюджета няма нова философия.

- Безспорно, нова философия се прави с финансиране, с пари. Но в здравеопазването една нова философия трябва да се опре и на структури. Става въпрос за структури, които могат да отговорят на новите изисквания. Такива тепърва трябва да се изградят. От изключително значение е и системата на спешната помощ. Но, пак казвам - за това се иска време. Затова смятам, че управляващата коалиция върви стъпка по стъпка към целите си, започвайки с промяна в баланса на финансирането, а впоследствие - и в начина на финансиране. За това настояваше и БСП.

Постепенно ще се разделим с клиничните пътеки. Това не може да стане за месец-два. Искам да припомня, че бивш здравен министър - финансистът Кирил Ананиев, също призна (още преди 3 години), че клиничните пътеки са остаряла форма на финансиране на здравеопазването. Започва се с прецизирането и оптимизирането на клиничните пътеки. Трябва да бъдем много внимателни. Тези неща ще бъдат прецизирани в Националния рамков договор. 

- Освен за извънболничната помощ, за кои други дейности са предвидени повече средства?

- За донорска и трансплантационна дейност. Но в тази област може да се желае много повече. От години има натрупани проблеми в трансплантационната дейност, които сме поставяли, имаме и решения, които по-рано не са приемани и не са реализирани. Има много проблеми в областта на профилактиката и превенцията. Също така по отношение ваксинационната програма, имам предвид не само КОВИД-19, а имунизациите срещу останалите инфекциозни заболявания. Също и оценяването на труда на медицинските специалисти.

Сериозен е и проблемът за възнагражденията на кадрите, макар че от огромно значение е и кариерното им развитие. От редица проучвания става ясно, че за лекари, сестри и други медицински специалисти около 30% е важността на заплащането на труда им. Но трудът им, който е толкова високо отговорен, трябва да бъде реално оценен, а не акцентът да пада върху т.нар. допълнително материално стимулиране, което е функция на работата по клинични пътеки. 

По-важното в момента е, че вървим по много добре премислена пътека с идеята, когато вече имаме реализирани и детайлно оценени възможности на разходите в здравеопазването, което трябва да се случи в първите шест месеца на годината, да търсим пребаланса в доболничната помощ и да вървим към окончателната голяма цел - финансирането и управлението на здравната система по нов начин. 

- И в този бюджет се вижда сериозно увеличение на парите за болнична помощ. Защо?

- Има увеличение и на тези пари. Има увеличение почти във всички пера. Това е моментната снимка на системата, тъй като тя сега се доминира от болничната помощ. Това няма да се промени в следващите месец-два или шест месеца.

Имаме идея до края на годината да започнем осъществяването на пилотни проекти в отделни лечебни заведения в специализираната медицинска помощ. Има интервенционни лечебни манипулации, които в момента не могат да се извършват в специализираната доболнична помощ и хората търсят реализирането им в болнични заведения. Целта е всички тези манипулации и процедури, които могат да се извършват в доболничната помощ, да бъдат изведени от болничната. Но, за да стане това, са необходими кадри, оборудване, организация. Не може да стане за месец-два. 

Особено внимание през тази година се обръща и на спешната помощ, която е ангажимент на държавата. Предвидено е закупуването на медицински хеликоптери, като първият е заложено да се купи до края на тази година. Постепенно в следващите години ще се попълни цялата санитарна авиация. 

- Как всичко това ще се отрази на пациентите?

- В бюджета се обръща сериозно внимание и на дигитализацията на медицинската помощ. Това, което може да очаква всеки български гражданин след края на този календарна година, е да не се сблъсква по време на лечението си с бюрокрацията и бумащината. Човекът да не мисли за купищата документи, а само за пътя на лечението си. Това ще стане с електронното досие, електронната рецепта (във всичките й форми - бяла рецепта, жълта, зелена, които сега са на хартиен носител), електронни направления, електронно оформяне на прегледите. Всичко това ще облекчи хората. 

Тези, които формират политиката на здравните системи, отлично знаят, че ефектът от задълбочена и прецизна реформа, проведена внимателно, идва след години. Първата ни цел в момента е промяна на баланса болнична/доболнична помощ, изострено внимание върху спешната помощ.

Трябва да мине поне половин година от управлението, за да се видят първите резултати. Тръгва се към модерно здравеопазване, но все още имаме доста път за извървяване и са необходими огромни усилия, за да се наложи новата философия на управлението, тъй като има много сили, които нямат интерес от такава промяна.


ГЕОРГИ МИХАЙЛОВ е роден на 25 април 1958 г. в София. Специалист е по хематология, онкология и педиатрия. Специализирал е трансплантация на костен мозък и периферни стволови клетки в Университетската болница в Хановер, Германия. Бил е началник на Клиниката по хематология в Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания, а по-късно и неин директор, национален консултант е по клинична хематология. Народен представител е от "БСП за България".

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ