Равнис!

Сигурността е в опасност! Този вопъл се раздава с особен драматизъм през последната седмица. Надават го в хор и соло европейските вождове на своите безбройни спешни и извънредни сбирки. Последната бе вчера в Малта. Тук на Консултативния съвет за национална сигурност държавната глава едва не извика "Отечеството е в опасност!" От месеци му казваха да го свика, но той все не виждаше заплаха. Най-сетне, когато кибератаката го удари по референдума, се реши да го събере. Всъщност емигрантската напаст изглежда не го тревожи особено.
Всички евробосове от месеци умуват как да върнат в Европа хубавото старо време на всеобщо спокойствие, увереност, самочувствие и добро храносмилане. Виждат спасението в "споделената отговорност" и зоват към единство. Викат го, викат го, а то не идва. Как да дойде, когато за единството е нужно равноправие, а него го няма - нито в ЕС, нито в НАТО. "Най-равните" решават, останалите изпълняват.
Но и тази странна форма на равенство и единство бе до време. Като ги напъна кризата с емигрантската вълна, всеки взе да се спасява поединично. Чу се гласът и на "по-неравните". Осмелиха се да кажат, че няма да изпълняват нито разселването на пришълците, нито ще дават убежище на всеки, който го е поискал. Плюха и на Дъблинска конвенция, и на Шенгенски правила. Само гласът на България не се чува. Или звучи под сурдинка. На важните срещи срамежливо приглася на "най-равните", та белким се поизравним. Белким забележат и оценят послушанието й.
Колкото повече кризата се засилва, толкова по-трудно става да се равняваме. На кого? На Берлин ли, на Лондон ли, на Париж ли? Лидерите и в трите столици теглят в различни посоки. Изглежда затова управата на нашето ЕООД "Премиер-Президент" си трае. Гледа да не дразни никого и предпочита да се равнява директно на Вашингтон. В крайна сметка така правят всички големи европейци, колкото и да си придават важност и да се правят на суверенни. Все гледат нататък - към Вашингтон. Само в този чинно преклонен поглед има истинско европейско единство.
Водени от общия страх и безизходица, евролидерите се стекоха в Малта. С последна надежда в душите поканиха и афролидерите да ги увещават да си вардят хората и да не пускат повече керваните към европейските брегове. Голяма кандърма удариха. Ще им дават визи, ще приемат повече студенти, ще ги посрещат и изпращат, само и само да не се заселват тук и да не прииждат на тълпи. Обещаха и пари - близо 2 млрд. евро, за да си приберат обратно част от бегълците. Ще натиснат всички европейци да съберат още толкова пари, за да стане най-после и Африка една благоденстваща Европа. Тогава никой няма да бяга по чужбините.
Чудо план! Не казват обаче как ще се изпълнява. Как ще се извозват африканците обратно, как ще ги накарат да си тръгнат, преживели веднъж ужаса от прекосяване на морето. Освен това не е много ясно откъде ще дойдат тия милиарди. Нали още толкова обещаха и на Турция. Откъде ще дойдат? За сметка на какво и на кого? Ако в джоба на германеца дрънкат евро, българинът, както е известно, може да напипа само семки и понякога бонбонки. Никой не те пита имаш ли, нямаш ли. Като си се хванал на хорото, ще го тропаш. Затова хитрият англичанин се е хванал, ама хлабаво. Макар да има пари, отсече, че няма да дава, и постави ултиматум на цялата брюкселска компания. Ако не му предоставят особени права - във финансовите, социалните и външните дела, той ще напусне. Подготвил си е и референдум за случая. Блестящо единство. Иди, че се равнявай.
Нашата управа обаче с шопски инат строява населението: ще се равняваме. Всички да се дърпат, ние - не. Само в НАТО и ЕС е спасението, нарежда държавната глава. Тя успя да съзре една истина: причината за хаоса с бежанския наплив е в разпадането на държавността в страните, от които тръгва вълната. Не казва обаче кой им разруши държавите. Не е ли този, по който се равнява? Не ни ли взеха и нас да рутим с тях Ирак, Афганистан, да ръкопляскаме на съсипана Украйна? Сега иска още. Били сме "свидетели на фундаментални промени в средата за сигурност в Европа и света". Е, и? Отговорът е същият: дайте пари. И ЕООД-то бърка в празния ни джоб. Трябвали му за сигурността. Равняването по Вашингтон го изисквало.
И това равняване няма да ни доведе до изравняване. В новия бюджет на американския ни "спасител" 35 млрд. долара са определени за военна помощ на други страни. От тях лъвският пай - 64%, са за приятели в Близкия изток. Там е големият интерес. За Европа - 1%. И за нас може да остане нещо. Но първо трябва да си платим. Тогава в знак на добра воля Вашингтон ще ни дойде на гости. "До два месеца САЩ ще вземат решение за увеличаване на военния си контингент в Европа", обеща командирът на НАТО Филип Брийдлав. Щели да си докарат артилерийски бригади, вертолетни и инженерни части. Да ги настаним безплатно. И да изпълняваме командата "Равнис! Мирно!"