Репутация?

Като суха тренировка преди встъпването в длъжност Росен Плевнелиев изръси вчера обилна порция нищо незначещи клишета.
Той искал да има в мобилния си телефон номерата на всички европейски лидери. Ами ако те не пощат да му ги дават?
Искал да направи работата си прозрачна. То и Б. пусна стенограмите на правителството в интернет, които се оказаха брилянтно потвърждение на народната мъдрост "уста моя, враг мой".
България трябва да участва реално в европейското семейство. Хубаво, де, а защо министрите на Б. мълчат като рибоци в Брюксел?
Нямало да има случайни назначения на дипломати. Дали си вярва, горкият, при положение, че ГЕРБ плътно ще навре абсолютно случайни за дипломацията партайгеносета в т. нар. политическа квота?
Най-смешно стана, когато чухме, че за Плевнелиев било важно "да промени репутацията на България". Ръсна и явно издиктуваната от някой не особено находчив пиар баналност, че не иска в България "мафията да си има държава". Направо тъжно беше, че никой не го попита какво мислят според него навън за България след 3 години управление на Б. и защо според него явно мафията тук продължава да си има държава. Не стана ясно каква е според Плевнелиев репутацията на България навън след грандиозния скандал с просташката до невъзможност изцепка за "пържолките" и върнатия орден от вицепрезидента?
Лесно се ръсят баналности, сине неврокопски. От тях не боли, въпреки че адски дразнят. Лошо става, когато освен тях няма нищо друго.