Риболов на дупка

В северните страни риболовът под леда е масов зимен спорт, но в България той е само за най-запалените рибари. Има си специфична техническа подготовка. Искат се преди всичко дебели дрехи и топли обувки, но още по-важен е ледобурът - уредът, който прави дупки в леда. Добре е да имаме на разположение няколко дупки. През определен интервал от време дупката трябва да си "отдъхне", за да се успокоят рибите.
Не бива да се забравя и неизменният риск при това хоби. Ледът често не е толкова здрав, пука се, има опасност от смъртоносни инциденти. Често се подценява необходимостта да се носи дълго въже. При пропадане то може да бъде метнато към здравия лед и така пострадалият да бъде изтеглен. Предвидено е и за случаи, в които бедата се случва на друг рибар - така всеки, екипиран с въже, може да помогне.
Най-добрите места за риболов под леда са над най-дълбоките води, защото на по-голяма дълбочина температурата е по-висока, отколкото на повърхността. Най-големите маниаци са екипирани със специални водни термометри и търсят места, където водата да е около 4 градуса.
При зимния риболов най-често се лови костур и бабушка. В зависимост от атмосферното налягане и времето силна активност на рибите се наблюдава предимно сутрин и до обяд. Такъмите, също са специални. Използва се малка пръчка със сигнализатор (кивок). Най-големи успехи се постигат, когато се използва мормишка (кукичка в горния край на която има топченце) и малка колебаеща се блесна.
Стръвта, която слагаме на кукичката, трябва да е малка и по възможност естествена - хирономус (червенка), лаври на насекоми, бял червей, пинки, парченца обелено рибе месо. Кукичката трябва да е дребна, тънка, с много остър връх и сравнително здрава. За предпочитане са  №10 или №12. Основното влакно да не е по-дебело от 0,10 мм, а поводът да е 0,08 мм.
     Поведението на рибата под леда се различава коренно от това през топлите сезони. Ако въобще се подхранва, трябва да е в разумни граници. Захранката трябва да е от животински произход и в никакъв случай да не се използват хлебни подхранки, кюспе и зърна, тъй като те се вкисват бързо на дъното и образуват "мъртви зони".
Най-важното условие за успешен риболов е техниката при игра с мормишката или както го наричат опитните риболовци "танцът на мормишката". В тази игра всеки има свой почерк и отработени движения, които стигат до автоматизъм. Под леда рибата е доста капризна и трябва да се импровизира, като често да се сменят приомите, за да се поддържа интересът й.
Най-общо чалъмите са два: на подвижна и на неподвижна мормишка. При неподвижната мормишка примамката се пуска да падне на дъното и след това се издига на 4-5 см над него. През определен интервал от време се почуква леко с пръст няколко пъти по кивока. Периодично може да се върти влакното между палеца и показалеца. При подвижната мормишка се прави стандартно "помпане" с плавно повдигане на 50-60 см и спускане на дъното. Най-важното при тая игра е издигането и спускането на мормишката да е равномерно и с един и същи темп.
Почитателите на зимния риболов не трябва да забравят съвета на известния риболовец Алан Скоторн, че ключът към успеха е простотата - никога не трябва да се усложняват нещата.