27 Юни 2022понеделник03:12 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес още преди обяд над Западна България, по-късно през деня и над останалата част от страната ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на много места ще има краткотрайни валежи с гръмотевици. В отделни райони валежите ще са временно интензивни и ще има условия за градушки. След обяд вятърът ще се ориентира от запад-северозапад и ще е до умерен. Максималните температури ще бъдат между 25° и 30°, в София 27°. Днес още преди обяд над Западна България, по-късно през деня и над останалата част от страната ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на много места ще има краткотрайни валежи с гръмотевици. В отделни райони валежите ще са временно интензивни и ще има условия за градушки. След обяд вятърът ще се ориентира от запад-северозапад и ще е до умерен. Максималните температури ще бъдат между 25° и 30°, в София 27°.

Интервю

Румен Гълъбинов: С 15% поскъпна малката кошница за два месеца

Прогнозите са при над 125 долара за барел масовите горива у нас да стигнат 3 лева, казва икономистът

/ брой: 46

автор:Мая Йовановска

visibility 10

Интервю на Мая ЙОВАНОВСКА


РУМЕН ГЪЛЪБИНОВ е икономист и финансист. Завършва УНСС като магистър по икономика. Има следдипломни квалификации от Университета на Джорджтаун, Вашингтон (Банков рисков мениджмънт), Университета Сeйнт Джон, Колеж по застрахователен и рисков мениджмънт (Ню Йорк), Университета Екситър, Англия (Банки и финанси). Има професионални квалификации по застрахователен и рисков мениджмънт и пазари на ценни книжа от Германия и Англия. През 2002 г. е председател на Агенцията по застрахователен надзор, а през 2003 г. - зам.-председател на Комисията по финансов надзор. Работил е и е членувал в управителните съвети на международни банки и застрахователни компании от България, Австрия, Холандия и САЩ. Автор е на три книги и поредица от статии за застраховането и финансите.




- Г-н Гълъбинов, как ще коментирате цените на горивата у нас, особено миналата седмица, при масовото пазаруване?
- Заредих бензин на 2,95 лв. за литър. Очевидно, че има натиск на международния пазар за цените на петрола. Барелът първо скочи до 110 долара, в петък - 118 долара. Но това още не означаваше 3 лева по бензиностанциите в сряда и четвъртък миналата седмица. Вчера търговията започна на 130 долара за барел.
От началото на военния конфликт са скочили с около 40% разходите по транспорта на горива с танкери в Черно море заради повишения риск. Ако цената на петрола се вдигне над 120-125 долара за барел, тогава евентуално би имало условия цената на дребно да е 3 лева за литър за масовите бензин и дизел.
- На какво се дължи?
- Вероятно има и някакъв спекулативен елемент...
- Само за 48 часа през миналата седмица цените скочиха...
- За една седмица поскъпването е от около 10 стотинки на литър. Премиерът Кирил Петков поиска проверка от КЗК. От друга страна, отдавна има прогнози, че цената ще стане 3 лева за литър. Още в началото на февруари имаше прогноза каква ще е цената, ако се стигне до 120 долара за барел, даже ако барелът стигне 150 долара до края на годината. Това са негативните сценарии. Колкото и да са лоши новините за военния конфликт, има преговори. Всички се надяваме той да не продължи дълго. Доста анализатори прогнозират да трае 3-4 седмици. Дано час по-скоро се стигне до примирие. Но е странно цените така да се тласкат нагоре.
- А може би влияе и паниката?
- Всичко. Психологически елемент. Спекулативен - вероятно също. И пазарен елемент. Но пак казвам - международният пазар на суровия петрол миналата седмица не беше на това ниво, което да предполага цена от 3 лева за литър. Реакцията у нас беше малко пресилена в крайните цени. Сякаш вътрешният пазар иска да изпревари негативния сценарии.
- Какво е поскъпването в други държави?
- В Гърция винаги са били по-високи цените на горивата. Включително и защото акцизът е по-висок. Там поскъпването на горивата е с около 15%. От 1,74 евро до 1,91 евро за литър бензин към 28 февруари.
Цените на енергията са проблем за всички в ЕС. Затова не е лошо и ние да следваме решенията, които се приемат на ниво ЕК, и да участваме активно. Имаше най-различни предложения, включително за намаляване на ДДС на храните и на лекарствата. Това го има вече в повечето държави членки. С цел възпиране динамиката на цените и забавяне на инфлацията. Има държави, в които се възприе и намаление на ДДС за различните видове енергия - ток, природен газ, горива.
- Властите обясниха, че няма опасност от продоволствена криза, но въпреки всичко имаше определени реакции.
- Това е психологическа реакция. Но трябва да е ясно - освен че стоковите складове и магазините са пълни, имаме и резерви. Имаме държавен резерв - както на храни, така и на горива. Затова казвам, че реакцията на нашия пазар е пресилена. Като доставки сме подсигурени, а като външни, международни пазари на суровините - те все още не са стигнали чак тези ценови нива, за да предполагат такова поскъпване.
- Какво ще бъде отражението на случващото се върху цените - не само на горивата, но и на храните?
- Когато се увеличават цените на газа, се правят допускания, че може би ще се увеличат цените на торовете.
- Те вече поскъпнаха.
- Защото са производни от цената на природния газ. Съвременното земеделие до голяма степен зависи от торовете. Това е едната линия, по която върви поскъпването на земеделската продукция. Пак заради цената на газа се покачват и цените на оранжерийното производство. И това ще се отрази върху цените на продукцията. Специално за пшеницата има опасения, защото Украйна е голям производител и износител и, ако пострада реколтата, това ще окаже натиск за увеличение на цените. Другият натиск - върху горивата, продължава. Очевидно ще продължи натискът върху цените, а от там - и по-висока инфлация.
- Последно у нас на годишна база бе отчетено поскъпване от 9,1%. Какво ще се случва с инфлацията?
- Вероятно ще има увеличение на инфлацията на вътрешния пазар до края на първото тримесечие. Но се планира актуализация на бюджета до средата на годината. Това е възможност да се актуализират и прогнозите за средногодишната инфлация от 5,6%. Може да се направи актуализация и на допусканията за цените на енергоносителите, на храните, така че да са адекватни на новите реалности. Актуализацията на бюджета в средата на годината е съвсем резонна.
- Какво е поскъпването обаче на т.нар. малка потребителска кошница - основните стоки и услуги, които хората потребяват?
- Там увеличението на цените продължава от началото на годината. За изминалите два месеца поскъпването е поне 15%. Може и да е повече, колко е точно ще разберем от новите данни на НСИ. По данни на ОИСР се отчита към януари, че глобално в страните, които изследва организацията, а това са най-големите икономики, инфлацията средно е 7,2%. В САЩ е 7,5%. В еврозоната инфлацията за м.г. е 5,1%. Нашата инфлация се движи малко по-високо от това ниво.
- Дали това ще продължи?
- Да, има такава вероятност. Трябва обаче да съблюдаваме критериите за инфлация. Тя може да е по-висока, но да е близка до критериите за еврозоната. По същия начин стои въпросът и с бюджетния дефицит - можем да го превишим, но не с много. Пак по същата причина - заради кандидатстването ни за еврото.
- ЕК се кани да разреши и през следващата година разхлабени фискални изисквания по отношение на дефицита и дълга.
- Това като мярка бе въведено за борба с последиците от КОВИД-19. Сега е логично да има продължаване и заради войната в Украйна.
- През миналата седмица отново имаше висока цена на електроенергията на борсата у нас.
- У нас в момента действа мораториум на цените за битовите потребители. Домакинствата са на защитена цена. След изтичането на мораториума е много важно да се види какви ще са цените и дали той няма да бъде продължен, ако няма друго приемливо решение на въпроса с цените на битовите потребители.
- Не е ли разумно да се отложи излизането на битовите потребители на свободния пазар?
- Под натиска на обстоятелствата би могло да се отложи. Защото, съчетано с това неблагоприятно развитие на нещата, едва ли ще е най-разумното заради социалната цена, която трябва да се плати.
- Как гледате на предложението за повече пряка помощ за бизнеса по плана за възстановяване за сметка на кредитите?
- Това е нещо много важно. По плана за възстановяване трябва да получим окончателно одобрение и първите проекти да могат да тръгнат от тази година, и да започнем да получаваме и финансиране по тях. Включително такива мерки, които пряко или косвено са като подпомагане на българския бизнес. А също и да тръгнат оперативните програми, по които също имаме финансиране, което можем да започнем да усвояваме. В плана за възстановяване значително повече е частта, която България очаква да получи като грантове, като директни инструменти за финансиране. И по-малка е частта, която страната ни възнамерява да ползва като кредитиране. Ако се следва тази логика, би могло и вътрешното разпределение също да е в по-голяма степен с директни подпомагания, отколкото с кредитни инструменти.

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ