С благородна физиономия на тогавашен българин...

През 2013 г. се навършват 175 години от рождението на първия избран кмет на София след Освобождението през 1878 г. Тодор Пешов, известен още като Теодораки Пешов - Желявеца. Той е роден на 5 април 1838 г. в с. Желява, Софийско. Произхожда от буден предосвобожденски род на родолюбци. Баща му Петър Тодоров - Желявеца, преселник в София, през втората половина на XIX век е сред уважаваните и избираните първенци в различните структури на града. Според предание в двуетажната къща, построена от него в българската махала Куру-чешме, на югозападния ъгъл на улиците "Алабин" и "Витоша", която софиянци наричали "конакът на бай Пешо" е отсядал Апостола Васил Левски.
В източниците се съобщава за паметния ден - 23 декември/4 януари 1878 г. в който София е освободена. В града най-напред влиза генерал Раух, а в "3 часа след пладне и генерал Гурко". Генерал Гурко отседнал в къщата на починалия дядо Пешо - Желявеца (днес югозападния ъгъл на пресечката на бул. "Царица Йоанна" и "Алабин"). В своя списък от края на 1877 г., и началото на 1878 г., Марин Дринов подбрал по-будните и интелигентни хора с цел привличане към управлението на София. В този списък били посочени имената на родените в с. Желява баща Пешо Тодоров и син Тодор Пешев (Пешов).
Тодор Пешев е бил член на софийския революционен комитет, основан от Васил Левски през 1870 г. Съгласно източници, той е бил депутат на Уредителното Народно събрание през 1879 г. През паметната освобожденска 1878 г. Т. Пешов е един от учредителите на българската Народна библиотека "Св. св. Кирил и Методий". След назначаването на 10 февруари 1878 г., на софийския възрожденски първенец Манол (Манолски) Ташов, който останал на кметския пост до смъртта си на 8 юни 1878 г., както и на следващите временни назначения на Димитър Хаджи Коцев от 9 юни 1878 г. до 1 август 1878 г., и Димитър Димов (2.08.1878-29.12.1878 г.), Тодор Пешев е първият избран кмет на София на 30 декември 1878 г. На тази длъжност е бил до 13 септември 1879 г.
В източниците се съобщава, че Теодораки Пешов - Желявеца, бил представител на тогавашна "кореняшка аристокрация", към която се броели няколко семейства. Тези семейства са били в "тесни родствени връзки" и са представлявали "елита на тогавашното софийско общество". Тези семейства са били и най-богати, с "най много имоти". По богатство Т. Пешев бил втори след "стария хаджи Мано" - съобщава се, че "една трета от днешния Лозенец (тогава Курубаглар), няколко квартала там, гдето са петте кьошета и се кръстосват улиците с "Цар Крум", както и голямото здание на дружеството "Балкан", с изключение на малките поправки е същото, което някога е бил луксозният хотел "Кобург", са били собственост на Т. Пешев. Всички квартали, очертани днес от улица  "Иван Асен II", Военното училище и булевард "Евлоги Георгиев", възлизащи на около 76 000 квадратни метра, са били също негова собственост". Съобщава се в източниците и за други негови имоти, разпръснати по днешните улици "Бачо Киро", и "Сердика". Днес тези имоти се оценяват на милиарди. Но подобно на съдбата на всички кореняци и фамилията Пешеви загубила всичко, включително и потомците Тодор Пешев и артистът от Народния театър Димитър Пешев. Според биографичните данни Т. Пешев бил с "благородна физиономия на тогавашен българин, тежък човек, слабо разговорлив, с една саркастична усмивка под дебелия си бял мустак. Извънредно щедър към нуждаещите се, той беше всеобщо уважаван." Пред вратата на дома му стоял голям удобен файтон с два охранени алени коня, а под асмата на къщата стояла маса, "около която от сутрин до вечер се сервирали на гостите сладкиши, баклави, а на мъжете ракия и мезета..."
Постепенно по време на кметския мандат на Т. Пешов, газовите фенери са били заместени с "електрически лампадери". Пред конака на Т. Пешов се движел електрически трамвай. Софийското население вече не играело хоро на мегданите, както това все още се правело по селата. Модни станали степ и танго. Започва неконтролируемото заселване на чужденци и спекуланти, които изкупували на високи цени къщите на кореняците. В спомени се съобщава, че "Софиянци се надпреварваха да продават, нашите кореняци се стопиха в оня наплив на нови хора..., най-старите семейства се изгубиха, забравиха..." Остават само обеднели и най-бедни кореняци софиянци...
Във вестниците е отразено тържественото и трогателно изпращане през юни 1879 г. на императорския комисар, генерал-адютанта княз Александър Михайлович Дондуков Корсаков. "Г-н  Пешов излезе пред княза Александра Михайловича с една изящно изработена от сребро и дълга като цева кутия и каза на негово сиятелство, че градският съвет му поднася диплом за софийски гражданин, а всичкият град му подава адрес, с който изказва голямата си благодарност за добрините, които княз Дондуков направи за София". По време на първия мандат на кмета Тодор Пешев са открити Първа софийска мъжка гимназия, Софийската първоразрядна болница, настанена в дома на братята Фархи, където на същото място по-късно е изграден Мавзолея на княз Александър I Батемберг. През мандата Градският съвет взема решение за издигане на паметник на Апостола Васил Левски. Основният камък е положен още през 1878 г. Проектът е на първия архитект на София - Адолф Вацлав Колар (чех). По-късно по време на втория мандат (от 10 юни 1884 г. до 24 август 1885 г.) на Т. Пешов кметството определя южно от Княжевското щосе болнично място с площ от 450 дка, върху която на 18 октомври 1884 г. са настанени новите постройки под името "Александровска", на името на руския император освободител - Акександър II.
    За приноси към град София като първи избран неин кмет Тодор Пешов е удостоен със званието "Почетен гражданин на София".