20 Април 2024събота23:55 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Личности

С поклон и благодарност!

Проф. Милена Цанева - доайенът на българската литературоведска наука

/ брой: 94

автор:Петър Михайлов

visibility 1872

Едно от малкото щастливи събития, на които сме свидетели в тези времена на криза и пандемия, е юбилеят на литературоведа проф. Милена Цанева. Име, превърнало се в легенда и в известна степен в институция. Не само заради респектиращите 90 години зад гърба на достолепната дама, ала и заради цялостния принос в развитието на нашето филологическо научно наследство.

У нея винаги впечатлява този потомствен аристократизъм - дъщеря е на акад. Георги Цанев и майсторката на приглушена женска чиста лирика -  поетесата, останала с красивия си псевдоним Бленика. Ако бащата е сред основните полемисти в нашата литературна история от 30-те и 40-те години на миналия век, ако той е сочен за откривателя на талантите Ангел Каралийчев, Никола Фурнаджиев и Асен Разцветников, то майката е сред дейните членки на Клуба на българските писателки, предвождани от Евгения Марс и Лидия Шишманова - и тук аристократизъм! Ето в тая среда е израснала бъдещата литературна деятелка. Нейните критически анализи и студии се отличават именно с преплитането на академичния тон (идещ от Георги Цанев) и лиричното човешко чувство и говорене, когато разкрива творческите светове на Ботев, Вазов, Захарий Стоянов, Пенчо Славейков. Ала тя не е чужда и на изследването на жените авторки - образци в това отношение остават нейните работи, посветени на Мара Белчева и Елисавета Багряна. А на по-късен етап, когато вече се беше оттеглила от активна преподавателска дейност, тя насочи внимание и към поетическите достижения на Бленика.

Дълго време Милена Цанева е сред водещите и респектиращите имена, с които се славят Софийският университет и Институтът за литература на БАН. Няколко години преподава и в чужбина. Основният потенциал изследователката посвещава на Патриарха - така с преклонение именно тя утвърди определението, дадено някога от друг титан - Гео Милев, за "бащата" на нашата литература Иван Вазов. И сякаш за да усетим тази съдбовна отдаденост, поетът, с чието творчество сме едва ли не закърмени, също има своя юбилей тази година - 170!

Погледът на Милена Цанева бяга от идеологическия изказ, така заразен за времето на нейния дебют в българското литературознание - първите й статии са публикувани през 1954 г. И успява да го удържи в руслото на високото, естетическото, научното адекватно споделяне за литературните събития, процеси, поетови и писателски личности.

Нейният прочит на базисни Вазови творби се превръща в еталон. Писани са преди всичко с голяма и искрена любов. Направени са с вещина и майсторлък. Те са фундамент, върху който сетне израстват следващите знакови отгласи и огласи на литературното - студиите и статиите на проф. Никола Георгиев, проф. Симеон Янев, проф. Галин Тиханов. Разбира се, на по-късен етап към тази национална школа своя глас присъединяват и днешните водещи корифеи в областта - проф. Милена Кирова, проф. Валери Стефанов, доц. Катя Станева. Сред многобройните аспиранти на Цанева, дипломанти, изобщо нейни възпитаници е и доц. Людмила Малинова. 

Преди две десетилетия проф. Милена Цанева бе поканена от тогавашния ректор на СУ проф. Боян Биолчев да води една от магистърските програми. Тогава моето поколение филолози можехме да я видим из коридорите на Алма Матер, където години наред тя е отдавала душа и сърце.

Ще си позволя да споделя своя личен контакт с проф. Милена Цанева. Когато бях определил своя изследователски периметър, се обърнах с писмо към нея за съдействие. Търсех информация за Клуба на писателките, за Соня Китипова Вичева, за Яна Язова и за женското писане като явление, случило се у нас. Тя ми върна светкавичен отговор - изчерпателен, подробен и с много топло изразено чувство на подкрепа. Сама ми сподели, че в края на 80-те години на ХХ век е искала да направи обширни студии за Багряна, Бленика, Мара Белчева, ала тогава е срещнала съпротива от страна на свои колеги, които са гледали на този неин устрем и план за работа иронично и несериозно. 

Оказва се, че интуитивното у изследователката е било много по-силно от конюнктурното и политическото. Усетила е, предвидила е следващия етап от развитието на нашата литературна наука - откриването на забравените пишещи жени, като започнем с подценяваната Дора Габе, минем през замлъкналата Яна Язова, стигнем до класическите романи на Фани Мутафова, дочуем модерното разказване на Вера Мутафчиева, стигнем до оригиналността на Блага Димитрова и се върнем към забравените Мария Грубешлиева, Магда Петканова, Бленика, към изобщо непознатите днес - сестри Ненови, Вера Бояджиева, Блага Стефанова-Пенева, Янка Митева, Весела Василева, към по-малко известните - Цонка Николова, Веселина Геновска, Санда Йовчева, към преоткритите - Евгения Димитрова, Евгения Марс, Мара Белчева, Анна Карима. 

Смело можем да кажем, че проф. Милена Цанева улавя традицията на Вазов и залага новите изследователски подходи и полета през последните няколко десетилетия от развитието на родната филологическа наука. Тя е чест гост на знакови научни конференции, организирани от БАН - Института за литература, от Софийския университет. Самото й присъствие е знак за ниво и престижност. За което - поклон и благодарност! Ето това е поведението на Доайена - да упъти към класиката, ала и да насочи към новото, което днес вече също е станало традиция.

На многая лета, скъпа проф. Милена Цанева! 

БСП огласява днес доклада за договора с ,,Боташ"

автор:Дума

visibility 347

/ брой: 75

Еврото пак се отлага

автор:Дума

visibility 468

/ брой: 75

Руските активи - в полза на Украйна

автор:Дума

visibility 423

/ брой: 75

Полицията разтури лагер на 450 мигранти в Париж

автор:Дума

visibility 347

/ брой: 75

САЩ връщат петролните санкции за Венецуела

автор:Дума

visibility 328

/ брой: 75

Накратко

автор:Дума

visibility 266

/ брой: 75

Признат провал

автор:Евгени Гаврилов

visibility 348

/ брой: 75

Отново за енергийно бедните

visibility 321

/ брой: 75

Липса на отговорност

автор:Александър Урумов

visibility 325

/ брой: 75

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ