25 Юни 2022събота07:41 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес още преди обяд над Западна България, по-късно през деня и над останалата част от страната ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на много места ще има краткотрайни валежи с гръмотевици. В отделни райони валежите ще са временно интензивни и ще има условия за градушки. След обяд вятърът ще се ориентира от запад-северозапад и ще е до умерен. Максималните температури ще бъдат между 25° и 30°, в София 27°. Днес още преди обяд над Западна България, по-късно през деня и над останалата част от страната ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на много места ще има краткотрайни валежи с гръмотевици. В отделни райони валежите ще са временно интензивни и ще има условия за градушки. След обяд вятърът ще се ориентира от запад-северозапад и ще е до умерен. Максималните температури ще бъдат между 25° и 30°, в София 27°.

"Хелене" - реж. Анти Йокинен

Отзвук

С жажда и любов към киното

В конкурсната програма на 28 МФФ "Любовта е лудост" отново преобладават творби на млади автори, повечето дебютанти

/ брой: 168

автор:Олга Маркова

visibility 801

Любовта ли е лудост или провеждането на международен кинофестивал по време на пандемия?  Сами си отговорете, след като бяхме свидетели на срива на толкова престижни културни събития. Неопровержима истина обаче е, че след социален затвор в течение на половин година, след тотално нарушаване на човешките контакти, хората закопняха за пряк допир с изкуството, особено - с творбите на киното. Последният международен кинофестивал, проведен на голям екран, се оказа Берлинале. А 28-я МФФ "Любовта е лудост", за радост на всички ни - вторият! Безспорно висока оценка заслужават куражът и усилията както на организаторите на форума, така и на домакините: да съхранят тази безценна, обичана от публиката традиция, благодарение на сериозната подкрепа на Варненския общински фонд "Култура".

Основан през 1993 г., този фестивал, преминал през какви ли не политически превратности и социални катаклизми, сега се провежда в почти абсурдна ситуация, при спазване обаче на всички необходими мерки за безопасност. Климатичната инсталация в голямата зала бе снабдена със специални филтри. И зрителите не се поколебаха: с активното си съучастие те уважиха, вече трето десетилетие, както националното, така и чуждото стойностно кино. А в богатата и разнообразна филмова програма със 156 филма присъстват произведения с награди от авторитетни екранни форуми. Специална селекция от близо 50 филма показа най-новото от европейското, световното и българското кино, непрожектирано досега в нашата страна. Така че тукашният зрител до голяма степен е привилегирован. И той безспорно оценява този жест. На Празник като на Празник!

И тази година организаторите на форума не се отклониха от своето верую: подбраните творби да укрепват поразклатения дух, да сближават хората, дори когато спазват дистанция помежду си, в нелюбовна ситуация да внушават любов и доброта. Единственият проблем, който се очерта, е, че наградите сега бяха само четири в състезание с равностойни участници! В основния конкурс, съставен от 12 произведения, за тях се съревноваваха седем значими като художествен резултат творби.

Още в началото на конкурсната програма летвата бе поставена високо от психологическата драма "Клетва" (125 мин.) на младия, но с очевиден телевизионен опит руски режисьор Роман Нестеренко. Майсторски разказаната трагична история в черно-бяла стилистика за главния лекар на Кримската психиатрична болница Наум Балабан и съпругата му Елизабет (превъплътени умело от актьорите Александър Баргман и Анна Вартанян), които след невъобразими премеждия и изпитания по време на германската окупация на Ялта през 1918 г. успяват да спасят от смърт повечето си пациенти, обхваща период от над 30 години - от 1910 до 1942 г. Става дума за сложно и отговорно историческо наблюдение и изследване - не с постмодерни или експериментални ефекти и сривове, а с напрегнат и откровен психологически анализ, извикващ емоционално съпричастие. За мен остава открит въпросът: с какви съображения международното жури подмина този безспорен художествен факт!

Без да имам слабост към биографичните драми, където често разглежданите личности и събития "сами се защитават" на екрана, участващата в конкурса финландска творба "Хелене" на Анти Йокинен, удостоена с голямата награда на фестивала "Златна Афродита", поднесе изненада с цялостно постигнатата трепетна атмосфера, благодарение на деликатна операторска камера, полутонова драматургия, подходяща музика и най-вече - актьорско изпълнение от Лаура Бирн на главната роля на известната художничка Хелене Шиерфбек (завоювала наградата за най-добра женска роля) и любовната й връзка с младия критик Ейнар Реутер. Вдъхновяващи или потискащи, тези предимно епистоларни отношения са показани на екрана като стимул за уникално творчество.

Третата силна, напрегната драма - военен трилър, с която фестивалният екран ни спечели, е "Празни приказки" на унгарския режисьор Атила Саш (специална награда на журито). Солидно изграденият сценарий за цената на човешките стойности и тяхната защита в действие тук разчита не само на режисьорска похватност, която поддържа ритъма на филма до самия му финал, но и на точни актьорски превъплъщения. С тях филмовото повествование, протичащо малко след края на Втората световна война (1945 г.), когато Унгария е потънала в хаос и несигурност за утрешния ден, прозвучава като антична трагедия.

Както споменатите творби, така и английската романтична комедия "Стари момчета" - модерна версия на вечната история за Сирано дьо Бержерак, на Тоби Макдоналд (актьорът Алекс Лотър спечели наградата за мъжка роля) доказват отново колко важно е преосмислянето на значимите ценности през филтъра и дистанцията на Времето. Имам предвид Времето като унищожител и Паметта като хранител именно на вечните стойности, в името на които човечеството съществува. Без тях светът е изгубен в нищото на анархията...

Съжалявам, че изключително важният и актуален като проблематика игрален дебют "Животът ни е чудесен" на французина Фабиен Годе остана някак встрани от вниманието на критиката. Още повече, че е сред малкото филми, посветени на нашето съвремие, чиято духовност потъва все по-дълбоко в дебрите на самотата, отчуждението и консумативността. Неговата заслуга, според мен, е в автентичността на героите с тяхната въпиюща нужда от взаимност, която ни настройва да възприемаме тази творба като документална, като атестат за нашето време. С умелите превъплъщения на актьорите в петимата персонажи (между 18- и 50-годишни), обединени от усърдието да възстановят отношението си с другите (преодолявайки своето пристрастяване към алкохола и наркотиците), на екрана оживява странна на пръв поглед, своеобразна атмосфера в един център за интоксикация, която с точно изведени поанти в драматургията и поведението на героите отправя към обществото недвусмислен зов за помощ и съпричастие чрез солидарност.

Българското участие в конкурсната програма т.г. бе защитено от интересните търсения на Ивайло Пенчев в сложната стилистика на редкия жанр "иронична комедия" с новия му филм "Като за последно". След "Корави старчета" и "Летовници" той отново се втурва в рисков, провокиращ експеримент с неочакван подход към смешното. Макар и с известно претрупване на поднесения на екрана материал, претърпял няколко варианта, режисьорът показва точно подбрания от него актьорски екип (Васил Банов, Антон Радичев, Малин Кръстев, Филип Аврамов, Стефан Денолюбов, Любен Чаталов и др.) в нова, различна от познатата на публиката светлина. Тъкмо в това отношение е приносният момент на творбата, спечелила най-дългите овации на фестивала.

За успешното изграждане на ярки образи в много български филми като "Щурец в ухото", "24 часа дъжд", "Мера според мера", "Зона В-2", "Не знам, не чух, не видях", "Врагове", "Докато Ая спеше"... "момчето" Стефан Мавродиев, вече на 77 години (!), бе удостоено с наградата на фестивала за цялостно творчество.

В новата рубрика "In memoriam" с екранен клип, запечатал отломки от мащабната кариера на Стоянка Мутафова и Стефан Данаилов, официално бе отдадена почит към значимото наследство на незабравимите актьори. Зрителите напуснаха залата със зачервени очи...

Закъсняхме

автор:Евгени Гаврилов

visibility 114

/ брой: 120

Талисманът, който не разбраха...

автор:Боян Бойчев

visibility 70

/ брой: 120

Един от многото от недалечното минало...

автор:Дума

visibility 423

/ брой: 120

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ