Сигурен неуспех

Щом се зададе краят на годината, зейне дупка в бюджета и заедно с това започне подготовката на държавните сметки за следващата година, веднага се появява един брадясал проблем - броят на чиновниците у нас. И тази година явно няма да направи изключение, защото вече се чуха предложения администрацията да бъде орязана с 20%. Първа с предложението бе АИКБ. Няма съмнение, че за държавица като нашата, чиновниците са безумно много. Проблемът е, че всякакви намерения за нейното оптимизиране са предварително обречени на сигурен неуспех. Поне досегашната практика го доказва.
Още като служебен министър на финансите през 2021 г. Асен Василев обяви, че проектобюджетът за 2022 г. ще се прави с идеята за 10% намаляване на разходите за персонал. Вече като министър, той си постави още по-амбициозна цел – да съкрати чиновниците с 15% до края на 2022 г. Според неговите изчисления от общо 250 хиляди трябваше да бъдат освободени около 30 хиляди души. Логично тези намерения предизвикаха одобрението на работодателските организации и гнева на синдикатите. Проблемът и до днес е деликатен, но едно е ясно - държавната администрация се нуждае както от модернизация и оптимизация, така и от нова деполитизация. Защото е обществена тайна, че многобройните административни структури, нароили се през последните десетина и повече гербаджийски години, освен за партийна хранилка, се използваха и като бухалка срещу бизнеса.
Случаят "Хиполенд" бе показателен в това отношение. Както е известно,  всякакъв вид проверяващи налазиха собственика на компанията, след като стана ясно, че той подкрепя протестите от лятото на 2020 г. година. А подобни казуси със сигурност не бяха изолирано явление, а по-скоро правило в мутренския стил на управление.
По данни на националната статистика работещите в държавното управление през 2020 г. са били малко над 112 хиляди души, а служителите в бюджетната сфера са около една четвърт от наетите в цялата икономика – 537 437 души от общо наети в икономиката около 2.2 милиона души. И въпреки че е най-бедната държава в Евросъюза, по данни на Евростат България с дял на публичния сектор, с включени МО и МВР от 24 на сто е далеч над средния показател в ЕС - 16 на сто. Това ни отрежда челно място по брой на чиновниците. В тази класация води Швеция, където 28 на сто от заетите са в администрацията. По големина на публичния сектор България е доста над средното и спрямо страните в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Според последните сравнителни анализи чиновниците в държавите от ОИСР са 18 на сто.
Заетите непосредствено в самата държавна администрация не спират да се увеличават. По данни на ИПИ към края на декември 2011 г. в администрацията на изпълнителната власт - централна и териториална, са работили общо 96 269 души. Десет години по-късно броят им е 98 136. Най-голям ръст има в числеността на административните структури, създадени с нормативен акт и отчитащи се пред НС, като тук наетите са се увеличили от 1059 през 2011 г. на 6929 за последните десет години. В момента в тази група попадат общо 13 комисии и съвети като КПКОНПИ, КРС, КЗК, КЗД. По-сериозен ръст има и при числеността на заетите в държавни агенции, които са се увеличили от 2771 на 3150 за същия период.
В крайна сметка не броят на чиновниците е толкова дразнещ, колкото ниската ефективност в тяхната работа. Едва ли има човек, който да не ги е благославял, докато губи време пред някое гише. Последният преди Асен Василев, който тръгна да бори бюрокрацията, бе финансовият министър в първото правителство на Бойко Борисов Симеон Дянков. Той няколко години поред уж "оптимизираше" чиновниците, но административната реформа така и не се състоя. Голяма е вероятността и този път да не се състои.