Симеон Страшни, ах!
/ брой: 216
Родната историография трябва спешно да коригира някои свои постановки. Доскоро всички българи знаеха, че Симеон Велики е един от най-смелите български владетели, чиито набези на юг от Балкана всявали страх и паника сред гръцките василевси. Миналата седмица, обаче, видяхме, че имаме един настоящ Симеон Страшни, който просто слага в малкото си джобче славата на прочутия ни средновековен цар. Не е зле това да бъде отбелязано подобаващо и в новите учебници по история на ГЕРБ.
Та, новият Симеон Страшни (наричан още и с умалителното Дянков) с нечувана храброст, ненадейно, но гороломно се изрепчи на една от световните велики сили: "Пак ще ги пляскаме руснаците...". Не го уплаши нито растящата им икономика, нито милионната им армия, нито колосалният им ядрен потенциал, нито фактът, че остатъчните ни въоръжени сили се крепят на 2-3 летящи самолета, при това руски. Не го смути и другият факт, че, от тия дето "ще ги пляскаме", зависят 100 процента доставките ни на газ и ако му врътнат кранчето, коравото племе на Симеон Страшни просто ще изпука от студ през идващата зима.
Всъщност, ако трябва да бъдем честни, отдавна стана ясно, че зад сладникавата физионамия на българския Брат Пит се крие лъвско сърце. За три и половина години нищо не можа да уплаши Симеон Страшни. Без да се церемони, той наплеска всичко, което му мина пред очите.
Най-напред наплеска бизнеса, като спря държавните плащания към него и на практика го фалира. Това повлече цялата икономика и стана чудесен екшън.
След това заши един на Българската академия на науките, която с цялото си нахалство искаше пари за научни изследвания.
Мимоходом го отнесе и Софийският университет "Св. Климент Охридски". Той пък си бе въобразил, че е много важно и ценно висше училище, но в настоящия исторически момент мина на изкуствено дишане. Тия на Симеон Страшни не му минават.
Хич не го стресна и президентът Първанов. Първо му спря кранчето от хазната, после го обвини, че бил млад милионер, най-накрая ходи с бяло знаме да се помирява. Важното е, че не пропусна и влезе смело и в тази битка.
В славното Симеоново време бяха напляскани и зърнопроизводителите, които изгоряха с 300 млн. лв. - обещани преди изборите и секвестирани след тях. Понапляскан беше и фискалният резерв - с няколко фронтални атаки за 3 години беше сведен от 8,2 млрд. лв. до има-няма 4-5 млрд. лв. Щеше да понапляска и Сребърния фонд, но незнайно как му се размина. За сметка на това пък бая бой изядоха чуждестранните инвеститори. По времето на царуването на Симеон Страшни от българските земи панически се изнесоха към Западна Европа такива компании като РВЕ, Е.ОН, ЕНЕЛ, ВАЦ, Интерснак и пр. И няма съмнение, че докато той е на власт, няма да се върнат.
Не й се размина и на заетостта в държавата. Симеон Страшни обяви война и на нея, и безапелационно я спечели. Под ножа минаха близо 400 хил. работни места.
През целия този героичен исторически период перманентно бяха пляскани два милиона и половина пенсионери. Техните пенсии страшният владетел замрази за цели три години, въпреки постоянно растящите цени на храните, тока, парното, газта, транспорта и каквото още си помислите.
Ако пък решите, че на Българските държавни железници им се е разминало, лъжете се. Страховитият държавник и на тях им спря събсидията, защото били губещи. Ами, те ще станат печеливши, ако направят билетите по 200 лв. Но първо трябва да увеличи пенсиите на пенсионерите, които основно се возят на влак.
Накрая Симеон Страшни толкова повярва в могъществото си, че започна военни действия на два фронта едновременно. В един и същи ден обяви война на изток - на "Росатом", защото си иска парите за поръчаните и произведени реактори за "Белене". И на Холандия на запад - защото вече станала смешна с нежеланието й да ни пусне зад високите стени на заветния Шенген.
Тук обаче Симеон Страшни май стъпи накриво. Защото от историята е известно, че агресорите, дори и най-силните, които са водили войни на два фронта, са ги губили катастрофално.