26 Май 2024неделя08:06 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Силуети в тунела

Синдром на личностната недостатъчност

Щрихи към портрета на "загрижения" за българската национална идентичност и култура Вежди Рашидов

/ брой: 232

автор:Борис Данков

visibility 4185

Казват, че Бойко го е турил на върха на културното ведомство, за да направи напук на ДПС(?!) и Доган, когото бил ненавиждал. Други твърдят, че по този начин той е сякъл пътя на Божидар Димитров, за да охлади неговия културтрегерски нагон. Трети пък смятат, че пожарникарят от Банкя е направил този ход заради мачовистката си ненавист към интелигенцията, към онези, които "плещят" и "дращят". Четвърти пък допускат, че той е харесал Вежди като "сродна душа" заради неговия бабаитлък и махленска фуклявщина. Все едно. Важното е, че днес той ръководи и "реформира" българската култура. "Загрижен" е за националната ни идентичност, за съдбата на духовната ни традиция, за бъдещето на България...

Човек от... народа?

Ако се съди по приказките на самия Вежди и неговите тиражирани тук и там биографии, той е типичен "човек от народа", произлязъл от низините на плебса. Роден е в Димитровград, в семейството на миньор и на известната народна певица Кадрие Латифова, известна като Родопския славей, загинала трагично, когато невръстният Вежди е едва  двегодишнен.
Като момче проявява интерес към музиката. Купуват му цигулка и го изпращат да взима уроци при един арменец в Хасково, където по това време живее семейството. Но той предпочита да избяга от уроците и с парите да отиде на кино. Непослушание, заради което дългогодишният миньор от мина "Буриева" счупва цигулката в главата на палавника. Явно меракът го е теглел на друго място. Кандидатства в Художествената гимназия в София, но се проваля на изпита. Едва на следващата година успява да го вземе и да завърши училището. По-късно, през 1978 г., завършва скулптура в Художествената академия при проф. Димитър Даскалов.

При такава "гладка" биография

човек ще си помисли, че и самият Вежди по-нататък в живота си ще е гладък като шлайфван камък на скулптура или излъскана до блясък метална пластика. Но не би. Може би именно в това е и залогът за неговата чепатост и непослушание, с които той от време на време се изхвалва в разговор "на маса", или пък когато го ухажват медии. По време на комунизма той бил малко нещо "дисидент", не се подчинявал на властта. Бил сред "непослушните" интелектуалци, макар че досега никой не е разказал нищо интригуващо за неговото "дисидентство". Точно по време на възродителния процес си спомням, че негова изложба бе открита във Варшава, където той се подвизаваше с избраното тогава от самия него име Веждю Радишев.
Пак се хвали, като се оплаква, че до 1994 г. всичките му 37 изложби били в чужбина. Едва тогава открил първата си експозиция в България. Малък любопитен въпрос: кой ли пък в "онези години" можеше да си позволи да се "разхожда" из чужбина като него? Е, казват, че Вежди не е бил човек на службите. И той самият го казва и доказва. Пък и досиетата засега мълчат...
Непрекъснато се хвали, че знаел турски много по-добре от актива на ДПС, но когато заговори на български, сигурно си въобразява, че се намира в писателското кафене. Затова разговорният му сленг е невъобразимо хаотичен, изпъстрен с дебелашки изрази и фрази, даже простотии, но далеч "по-литературен" от този на премиера.
В битов план го обвиняват, че е поклонник на чашката, че "пие като смок", но както той самият казва: по-важно е човек да държи на себе си и "да не се напива като талпа".


Бил е бохема и "наше момче"

...Това го знаят всички, които са се застоявали или са минавали през писателското кафене на "Ангел Кънчев" 5. Бил е в "Тихия кът" на една маса с Георги Джагаров и Дончо Цончев, с други писатели и майстори на четката. Оттогава му е останало и прозвището "Веждичката", с което някои понякога му напомнят за този "героичен период" от неговия живот. Както по-късно, през първите години на избухналата демокрация, заради неговото гравитиране около небезизвестния Илия Павлов и неговата "Мултигруп", е получил прякора "мултака".
Може би по това време се събужда и апетитът му към властта и интересът към политиката. Неслучайно по-сетне споделя розочарованието си от Иван Костов и неговата "дружина". По-късно мимоходом "ухажва" Царя, като се възхищава от неговата "интелигентност" и му дава съвети за бъдещото управление на страната. Подвизава се в Обществения съвет по култура на Петър Стоянов, а по-късно - като член на Съвета по духовно развитие на президента Георги Първанов е награден с орден "Стара планина". Вярно е, че не се спогажда със "своите" от ДПС, но пък по-късно те искат да му се реваншират, като безуспешно го предлагат за член на Комисията за култура към парламента. Пише се на "неагажиран" с прародината, но използва всеки повод за контакти с нея и нейните емисари, както бе и при последната визита у нас на турския премиер Ердоган и се кичи със званието - народен художник на... Турция.

Държи се като независим

като "автономен политик", който залага на своите сили, без да се осланя на "етническата карта" на Доган, когото критикува остро по всеки по-значителен повод. Може би поради това твърде рано "забелязва" и "възхода" на Бойко Борисов. Още през 2005 г. - тогава в интервю за "Плейбой" Вежди пуска "зарибяващото" ласкателство. След като гръмогласно обявява, че на България й трябват "идеалисти в управлението", стреля точно в целта: "В момента Бойко Борисов е печелившата карта. Той има кауза и амбиция. Защото един човек, лишен от амбиция, не е в състояние да направи нищо". По-късно, съвсем в началото на своя министерски мандат, в интервю за Бареков Вежди ще отсече още по-императивно: "Бойко израсна много, той има всички качества да бъде новият Стамболов като серт човек, който ще направи големи реформи в държавата"(!) Това заклинание по-късно ще започнат да повтарят и преповтарят и други заклети "стамболовисти", като ще окачат на "новия Стамболов" специален почетен медальон. Но Вежди много преди тях му е закачил своя "орден", почти като в небезизвестната басня на Димчо Дебелянов.

Това вече е висш пилотаж

по сервилност и слугинаж, който Вежди по всяка вероятност е усвоил и отработил още в годините на тоталитаризма, когато като човек от "гилдията" и от малцинството е трябвало да бъде лицемерно послушен и "верен" на "идеалистите" доктринери в... изкуството. А твърде е възможно той да носи това и генетично. Както е известно, раята винаги се е славила със своето послушание, независимо към кой етнос е принадлежала.
 Като човек, на когото Бойко Борисов е гласувал "доверие", Вежди надмина себе си по сервилност и слагачество. Това може да се види нагледно от начина, по който той се зае да осъществява тъй наречената "реформа" в културата. Някогашният "бохема" се взе толкова насериозно с тази задача, че заприлича на еничар, който се е обрекъл да служи кучешки вярно на своя български "султан". Макар на всички да е ясно, че в случая не става дума за никаква реформа, а за рязане на живо месо от българската култура поради некадърността на финасовия "корифей" Симеон Дянков да запуши дупките в бюджета на държавата.
Иначе Вежди отдавна няма нищо общо с низините - с българската, че и с турската "рая". Той е аристократ на духа, ценител на добрите пури и квалитетното уиски. Собственик е на състояние, което, според негова хвалба в медиите, се изчислява на около 2 млн. лева. Значи милионер, демек богаташ. Само където не казва как и от какво е забогатял. Пък и кой ли си е казал...

Еничерска преданост и нагъл цинизъм

...Така може да се определи поведението на Вежди Рашидов и ролята му на екзекутор, който се е нагърбил да "реформира" българската култура. Отначало той започна с методични политически чистки по поръчка на ГЕРБ - със скандални уволнения на директорите на НХГ, музикалното училище "Л.Пипков", музикалния театър "Ст. Македонски", сатиричния театър "Сълза и смях", Пловдивската опера... По-късно "реформата" продължи със "сливания" на театри и симфонични оркестри, за да се стигне до измислицата Театрално-музикален продуцентски център във Варна, от което чашата на търпението на артисти и музиканти преля и те се надигнаха на бунт. Подкрепиха ги и кинаджиите, които публично обявиха несъгласието си с нарушаването на Закона за киното и орязването на гарантирания от него бюджет.
Наглосата на Вежди стигна дотам, че той обяви артистите в националните ни театри за "сезонни работници", заявявяйки че "наистина трябва да се направи едно прочистване в структурите на театрите". Едновременно с това в публикуваната стенограма от заседанието на кабинета може да се проследи неговият лицемерен хленч и загриженост за съдбата на българската култура.
По негово собствено признание само за един месец на улицата са изхвърлени 550 артисти, музиканти и кинаджии, а бюджетът на Министерството на културата е съкратен почти наполовина от 120 млн. лева през миналата година на около 70 млн. през тази.
 

Демагогия и евтини трикове

...Едва ли може да се определи по друг начин  "загрижеността" за "звездите на българската естрада", при която Вежди с лека ръка обеща "ордени за заслуги", които ще носят на отличените между 500 и 1000 лева до живот, без да обясни от чий бюджет ще вземе тези средства, за да ги даде на "всенародните любимци" от годините на соца.
Тези дни невъобразим шум се вдигна отново и около тъй наречения "Български Лувър", с показни медийни писания и шумотевици за това какво и как ще представлява бъдещият мегапроект, по който не пропусна случая да изкаже своите съвети и вездесъщия американски посланик Джеймс Уорлик. Проектът трябвало да се реализира "Степ бай степ" (стъпка по стъпка), което единодушно изджафка на английски и самият Вежди.

-- -- --

В едно от своите последни интервюта в тиражен вестник той не пропуска случая да изкаже своята "тревога" като етнически турчин за "моралните устои на нацията", за нейната духовна "идентичност", за това как "да направим съвременния наш "Етър", да родим и отгледаме съвременния Вазов, да построим новите Бачковски и Рилски манастир"(!!) Но ако Вежди беше наистина толкова голям патриот и човек загрижен за съдбините и утрешния ден на България, защо в друго по-старо интервю на въпроса: - Какъв е българският мъж? отговаря недвусмислено: - Пълен тъпанар, с костюм "Версаче". Най-добрата характеристика на нашенеца е дал Иречек, който е написал история на България. Когато си тръгва от страната ни, го питат: "Г-н Иречек, цяла история написа, кажи с две-три думи нещо за българина?" "Какво да ви кажа - отвърнал той. - Българинът е лъжлив, крадлив, пръдлив и въшлив"...
Дали го е казал това Иречек остава неизвестно. Но го е рекъл Вежди Рашидов, човекът, който непрекъснато продължава да се кълне в загриженост за България и нейната култура, бъдеще. Не нам, не нам, Вежди! Виж на "новия Стамболов" може, но не и на нас.




 

Отстраниха Стоил Алипиев като шеф на КЗП

автор:Дума

visibility 748

/ брой: 96

Част от оборудване за АЕЦ "Белене" отива в "Козлодуй"

автор:Дума

visibility 683

/ брой: 96

Реколтата е добра

автор:Дума

visibility 647

/ брой: 96

Има потенциален риск при ипотечното кредитиране

автор:Дума

visibility 642

/ брой: 96

Димитър Ковачевски подаде оставка

автор:Дума

visibility 717

/ брой: 96

Макрон пристигна в Нова Каледония

автор:Дума

visibility 682

/ брой: 96

Поредно нападение на политик в Германия

автор:Дума

visibility 672

/ брой: 96

Вечният дух

автор:Александър Симов

visibility 706

/ брой: 96

Формула без алтернатива

visibility 673

/ брой: 96

Празникът на първоучителите - преди и сега

автор:Деси Велева

visibility 708

/ брой: 96

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ