25 Юни 2022събота02:05 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес още преди обяд над Западна България, по-късно през деня и над останалата част от страната ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на много места ще има краткотрайни валежи с гръмотевици. В отделни райони валежите ще са временно интензивни и ще има условия за градушки. След обяд вятърът ще се ориентира от запад-северозапад и ще е до умерен. Максималните температури ще бъдат между 25° и 30°, в София 27°. Днес още преди обяд над Западна България, по-късно през деня и над останалата част от страната ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на много места ще има краткотрайни валежи с гръмотевици. В отделни райони валежите ще са временно интензивни и ще има условия за градушки. След обяд вятърът ще се ориентира от запад-северозапад и ще е до умерен. Максималните температури ще бъдат между 25° и 30°, в София 27°.

Произведено в България

Синхронна мъка

/ брой: 226

автор:Иван Ченчев

visibility 1727

Сигурно ще се съгласите с мен, че един от най-естетическите спортове за гледане е синхронното плуване. В тази дисциплина главите на състезателките през по-голямата част от съчетанието са под водата. Казвам това по повод новината, че някаква испанска плувкиня пуснала клипче, в което изглежда, че се дави в басейна, вместо да вае изящни фигури с тялото си, каквато всъщност била целта й. Точно тук всеки от вас може да направи аналогия със случващото се в Татковината. Потопени сме във всяка сфера, но гордо и някак с апломб махаме с крайници над нивото на водата. А всъщност чисто и просто се давим. Но властта ни кара да имитираме, че ни е приятно, че е необходимо за общото благо и че го правим красиво. По този начин обаче управляващите сами ни тикат към единственото възможно решение – то е казано във вярното съждение, че спасението на давещите се е дело на самите давещи се!
Иначе сме в абсолютен синхрон в мъката. Само дето всеки се мъчи поотделно за различни неща. И дори и да не му се получават нещата, той (българинът) все пак упорито продължава да опитва, но пак поотделно. Като единак. Някои дори са щастливи от своята си собствена мъка, която, утешавайки сами себе си, наричат „борба“. Истината е, че се мъчим да живеем. Но дори и тая мъка не означава, че живеем поне наполовина или че сме се научили да го правим. Да не говорим, че българинът половинчати работи не обича. Колкото и да му се казва, че тази година сме добре, а другата евентуално ще сме още по-добре. Визирам мониторинговия доклад на Европейската комисия, който ни отряза отново с един вид „браво, ама опитайте пак“.
Видях и още нещо много-много показателно. Наш фитнес инструктор смело решил и взел та се преквалифицирал в... погребален агент. Ето това е многозначителната картинка в целия спорт, както впрочем и във всички останали сфери от живота. Да се пита човек толкова ли няма да има скоро хора по фитнес залите и стадионите, че да има нужда от още и още траурни агенции? Горко ни като етнос, щом се нарояват погребалните агенти за сметка на бодибилдърите. Ама, така е. Да сте виждали циганин във фитнес зала скоро? Аз поне не съм. Казвам го, защото се очертава ромите да ни превърнат в малцинство. Тук, в Територията. Да, натам вървим и добре го знаем. То пък и с това нашето здравеопазване...
 

Закъсняхме

автор:Евгени Гаврилов

visibility 114

/ брой: 120

Талисманът, който не разбраха...

автор:Боян Бойчев

visibility 70

/ брой: 120

Един от многото от недалечното минало...

автор:Дума

visibility 423

/ брой: 120

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ