Скудоумие

Крайно време е СЗО да признае скудоумието за нова опасна епидемия. По-страшна от заразата, разнасяна от вирусите ебола и зика. Тя се разпространява главно сред евроатлантическия политически елит и поради тази си особеност заплашва съдбата на целия свят. Колкото по-чести и продължителни са контактите между "кормчиите, толкова по-драстични са симптомите на недъгавостта. Те се изразяват със задълбочаваща се умствена недостатъчност, логорея и засилваща се агресия.
Болестта се разпространява бързо чрез широки лицемерни усмивки и поощрителни потупвания по гърба. Оказали се заедно в затворено и строго охранявано помещение, планетарните предводители започват усърдно да се имитират един друг, доказвайки Дарвиновата теория за маймунския ни произход. В това време светът все повече се отдалечава от очакваните спасителни решения и разумни действия.
Все по-очевидно става, че скудоумието на днешния западен елит се дължи на историческо невежество и политическа несвяст. Иначе няма как да бъде обяснено грубото плагиатство от големи фигури от близкото минало. Защото в стесненото мозъчно пространство на въпросния елит светът за последните 50-100 - а понякога и повече години, изглежда не се е променил. Или той съществува в илюзорната картинка, очертавана от неизтляващи амбиции.
Естествено, най-добър пример за това дават САЩ. В мемоарната литература се споменава например как през 30-те години на миналия век Съветският съюз се появява на картите в американските учебници по география. Президентът Франклин Рузвелт веднъж видял в учебника на дъщеря си, че на мястото на огромната, но все още непризната от САЩ държава, е проснато голямо бяло петно без никакво обозначение. Малко по-късно обаче, именно той възстановява дипломатическите отношения между двете страни.
По Клинтъново време - а може би и днес, картата на света изглеждаше странно. На нея САЩ са в центъра, а Русия и Азия са разделени на две - от ляво и дясно отвъд двата океана. С тази хитрост на изображението Русия не стряска окото на простия американец, защото не изглежда толкова голяма. Няма нищо общо с реалността, но психологически ефект е постигнат: светът е такъв, какъвто на Вашингтон му се иска да изглежда той. Така е и с нашите скудоумци. Мислят си, че ако на 3 март се изхитрят да не споменат името на Русия и думата робство, все едно и Русия я няма, и робство не е имало. Множеството на Шипка обаче им бръкна в очите.
След като не можаха да проявят разум и воля за изграждане на стабилна глобална система за сигурност, атлантиците се върнаха към изпитаните средства на студената война. Въпреки обявения й преди 30 години край, изглежда тя така е замразила мозъците им, че размразяването се оказа болезнено и невъзможно.
Може би затова преди три дни - на 5 март, повечето сериозни европейски и американски издания отбелязаха - някои с разбираема носталгия, 70-годишнината от известната реч на Уинстън Чърчил във Фултън. Смята се, че именно тя слага началото на студената война. Но и Чърчил не е откривател. Той не е автор нито на термина "студена война", нито на "желязната завеса". Първият е употребен за първи път от известния американски наблюдател Уолтър Липман, а вторият - от Гьобелс. Няколко месеца преди Чърчил да спусне "завесата" във Фултън, в подобен контекст символът е употребен от Алън Дълес - тогава шеф на американското разузнаване в Европа, а после на ЦРУ. Неудобно е днес за "демократичната" преса да припомня тези "незначителни подробности" от биографията на великия британец. Забравя се и за неговия план "Немислимото" от пролетта на 1945 г., предвиждащ изтреблението на големите руски градове с атомни бомби.
Тогава детрониран от поста си на премиер, който остава в съзнанието на съвременниците си не като победител, а като лидера, сложил окончателно край на Британската империя, Чърчил просто отстъпва на САЩ главната роля във вековния кръстоносен поход срещу Русия. Още повече, че "братовчедите" са се включили в него още в края на XIX век. Американският историк Дейвид Фогълсън, автор на книгата "Американската мисия и "Империята на злото": Кръстоносен поход за "свободна Русия" от 1881 г.", казва, че причините за стремежа на САЩ "да реформират" Русия са главно икономически. Още тогава отвъд океанските компании проявяват апетит към руския пазар и ресурси.
Днешните вопли на Обама и неговите сателити за американско лидерство срещу "руската агресия" са чиста реплика на сключената между Лондон и Вашингтон през август 1941 г. тайно от Москва Атлантическа харта. Тя е трябвало да сложи основите на света, уреден и ръководен от англосаксонците. Докато Чърчил обясняваше политиката си с необходимостта от "сдържане на комунистическата опасност", потомците му днес се връщат с век и половина назад. Липсата на "призрака на комунизма" не им оставя друга възможност. Освен да търсим средство за размразяване на мозъци и ваксина срещу скудоумие.