Следва филмът "Дянк-оff"

От теорията и историята на държавното управление е известно, че когато се натрупа критична маса от недоволство в гражданите и селяните от властта, когато нещата в една отделно взета страна започнат да се развиват все по-зле и по-зле - в смисъл, че хората започват масово да си загубват работата, а някои от тях и просто вече няма какво да ядат, та тогава именно на управляващите им се налага да изпуснат малко парата, което обикновено става с някоя изкупителна жертва.
Въпросното народно недоволство у нас започна да придобива епидемични размери, за което стана дума и в предишния ни коментар. Само в последната седмица се разбунтуваха родопчаните в Девин, защото им закриват местната болница и техен съгражданин е починал, докато го транспортират до болницата в общинския център. След тях оставки подадоха всички служители на кръвния център в Стара Загора заради мизерните си заплати, с опасност 4 области да останат без кръв за кръвопреливане. Същото обявиха, че възнамеряват да направят, и колегите им от Варна, при което ще колабират болниците в цяла Североизточна България.
Но наред с постоянните стачки, протести, оставки, граждански неподчинения и прочие дандании по всички части на държавата, през последната година недолюбването на властта започна да избива и в социологическите сондажи (въпреки стриктния контрол върху тях), а най-накрая и в резултатите от редица вотове за органи на местната власт. Ще припомним, че през 2012 г. бяха проведени общо 17 местни избори. На тях управляващата партия спечели само в 5 неголеми села. Във всички други спечели опозицията, в това число и в градовете Кюстендил, Съединение и Калофер. 
Данъкът върху лихвите от депозитите, който ще засегне най-вече милиони бедни, унизени и оскърбени българи, пък е такъв чутовен автогол преди избори на Дянков, който едва ли има аналог в световната история. Като прибавим и факта, че в момента финансовото министерство бави с месеци задължителни преводи към министерства, а те от своя страна не плащат на изпълнители на важни обекти, включително и магистрали. Тези изпълнители от своя страна с месеци не плащат на озверели подизпълнители, и т.н., и т.н. Очевидно точката на кипене скоро ще бъде достигната. И капакът на врящия котел с грохот ще хвръкне във въздуха.
Според вдъхващи доверие източници, устойчивата низходяща тенденция на управлението е довела до убеждение у влиятелни среди в Партията и правителството, че е дошло времето за жертвоприношение. Най-подходящ за тази участ, естествено, се оказва любимият на цял народ финансов министър.   
Разбира се, театърът няма да бъде изигран по просташки начин. Любимият на цял народ и особено на пенсионери и безработни либерален ултрас ще бъде изпратен с почести и благодарности. За неговия неоценим принос за финансовата и макроикономическа стабилност на страната, за забележителните фискални показатели, нареждащи ни сред отличничките на ЕС, за ниския дефицит, за ниския растеж (пардон, последното е провокация на ПЕС в сценария!). Като нищо президентът може и орден "Стара планина" да връчи на изпращания.
По-нататък сценарият предвижда довеждането на друг финансов министър със същите характеристики. А именно: българин, работещ от дълго време в авторитетни институции в чужбина, загадъчен и енигматичен тип, от устата на който и най-баналните фрази да звучат така, по-купешки, по-западно и въобще по-успокоително. Нещо като Кристалина, само че тя едва ли би се навила да се качи на Титаник. При тази наша милионна диаспора по всички континенти обаче едва ли ще е толкова трудно да се намери подходящият авантюрист.
Впрочем, ако оставим иронията настрана, при тази апокалиптична ситуация в държавата подобен ход никак не е лош. Понеже и сега, и в следващите месеци пари в държавата няма да има, поне ще имаме нов министър на финансите. Докато електоратът му научи биографията, физиономията, лайфстайла (може пък новият да прилича не на Брад Пит, а на Гойко Митич, например...), и току виж дошло лятото!
Дали за тази сметка е питан кръчмарят, ще разберем на изборите. Стига да не отложат и тях поради липса на финанси.