Стига безвремие

Строители съдят общини заради пари, които кметовете им чакат от държавата. Държавата не ги дава, защото няма бюджет. Общините, дори и да имат собствени средства, не могат да ги използват, за да се разплатят, защото държавата после няма да им ги възстанови. Така общините са с вързани ръце. И са притиснати до стената толкова, че на кметовете им се налага да избират между уличното осветление и падналия сняг, детските ясли и лекарите в общинската болница. Избор невъзможен, непосилен, немислим и нечовешки. Затова някои живуркат, други оцеляват, но като цяло се спасяват поединично.
А Насилникът, който ги държи като заложници, не си дава зор за потребностите им. Малките хора от малките населени места обаче всеки ден имат нужди. За болници и училища, за детски ясли и културни институции, за социални кухни и домашен патронаж.
На фона на тези всекидневни потребности служебният премиер Димитър Главчев тъне в блажено спокойствие, надявайки се по Великден държавата да има бюджет.
Докога властта у нас ще се вторачва единствено в собствения си пъп, по възможност по-далеч и по-встрани от живия живот? За него да мислят кметовете, така ли? А да го живеят обикновените хора, нали? С наполовина по-малко средства, отколкото са необходими дори като санитарен минимум.
Стига безвремие!