26 Май 2022четвъртък10:09 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над страната ще преобладава слънчево време с по-значителни увеличения на облачността преди обяд над източните, а след обяд над планинските райони и там ще се развива купесто-дъждовна облачност, на места ще превали и прегърми. Ще духа слаб до умерен северозападен вятър. Максималните температури ще бъдат между 22° и 27°, по-ниски по Черноморието, в София - около 22°. Днес над страната ще преобладава слънчево време с по-значителни увеличения на облачността преди обяд над източните, а след обяд над планинските райони и там ще се развива купесто-дъждовна облачност, на места ще превали и прегърми. Ще духа слаб до умерен северозападен вятър. Максималните температури ще бъдат между 22° и 27°, по-ниски по Черноморието, в София - около 22°.

Снимка Михаела Катеринска

На фокус

Супермаркет или емблема на София?

Ще влезе ли голяма търговска верига в знаковата сграда на Централните хали

/ брой: 6

автор:Деси Велева

visibility 2

Деси ВЕЛЕВА


Ще се намери ли през новата година изход от поредната битка на старото срещу новото, на традиционното срещу модерното, на историческата забележителност срещу инвеститорските домогвания? Може ли да се стигне до баланс между обществения интерес и частната инициатива в казуса с Централните хали, обявени за паметник на културата с национално значение? Трябва ли Халите да останат посвоему уникално място, или могат просто да заприличат на стотиците големи магазини под шапката на известна хранителна верига? 

Миналото и бъдещето на сградата на столичните хали за пореден път е на дневен ред, след като през последните месеци бе направена категоричната заявка, че в нея ще се настани "Кауфланд". Последваха протестни писма, живи вериги, реакции на неправителствени организации. Яснота за бъдещето на емблематичната сграда в центъра на София все още няма, но практиката показва, че пътят не просто е начертан, а е прокаран.

Германската верига презентира един проект, след това го обнови и се опита да привлече защитници с обещанието да инвестира около 50 милиона лева. След гласове на недоволство от различни страни в крайна сметка от фирмата декларираха, че са се съобразили с препоръките на Националния институт по недвижимо културно наследство и на Министерството на културата по отношение на бъдещия им проект. Затова оттам на бърза ръка промениха първоначалните идеи за изгледа на входовете на сградата, на рампата, на терасите на второ ниво, достъпа до сутерена. От веригата обещаха и обособено място за независими търговци и гарантираха да се съхрани сградата като паметник на културата, след като се реставрира и поддържа според първоначалния замисъл на авторите. Дотук добре... Но фактът си остава - в знаковата сграда в центъра на града, която поколения столичани свързват с традицията, с историята, с миналото си, с пъстротата, ще блесне знакът на чужда хранителна верига, на стремежа за печалба, на унифицирането.

Затова и инвестиционното намерение напълно естествено предизвика остра реакция в някои среди. Против него се обявиха общественици, неправителствени и браншови организации. От Съюза на българските архитекти излязоха с писмо, в което припомниха, че Централните хали са знакова и емблематична сграда за София, чието културно значение далеч надхвърля трансформирането й в редови търговски обект.

Утвърдени имена като проф. Тодор Булев и проф. Борислав Борисов заявиха, че държавата и общината трябва да потърсят възможности, да върнат на Халите тяхното изначално значение на градско, обществено средище в сърцето на столицата, осъществявано в миналото чрез архитектурния замисъл и специфична роля в живота на града. Те и колегите им дадоха идеи за развитието на сградата като туристически и информационен център, център за художествени занаяти и приложно-декоративни изкуства, изложбена зала и арт център, библиотека и книжарница. Според тях сградата може да се превърне в място за редовни, периодични фермерски пазари, изложби на сувенири, фестивали на виното и храните, за тържества и културни събития и др. Затова експертите настояха за спиране на процедурата.

Равновесие между обществената и частната полза се намира трудно, когато спорният обект е частна собственост. Нещата допълнително се усложняват и когато в същото време той е паметник на културата. Не са един и два примерите за унищожени или оставени на разрухата защитени сгради поради липса на интерес у собственика да ги поддържа. Тук случаят не е такъв, но е доказателство за предизвестен сблъсък, в който или всички са прави, или всички грешат. 

Сагата с емблематичната сграда започва преди много години, когато 75 на сто от нея се оказва собственост на дружеството "Ащром". Стига се дори до дело срещу бившия кмет Стефан Софиянски, който накрая бе оправдан по обвинение в злоупотреба със служебно положение заради занижаване 400 пъти на стойността на Халите при сделката, сключена от смесено дружество на общината с израелската фирма. Драмата обаче не спря дотук, тъй като впоследствие се наложи общината да замени остатъчния си дял от 25 на сто в сградата срещу градинката до Руската църква в София, която се оказа собственост на "Ащром". Така се спаси зелена площ, но се изгуби изцяло контролът върху знаковата постройка. Ако сега се одобри проектът на "Кауфланд", фирмата вероятно ще поиска да закупи сградата. Продажбата няма как да се спре - нито от държавата, нито от общината. Но те все пак имат механизми за намеса, за да се запази знаковата сграда в автентичния й вид. Иначе ще бъде направена просто първата стъпка към изгубването и на тази част от историческото наследство не само на столичани, но и на всички българи. 

 

110 години история


Решение за изграждането на покрит пазар за продажбата на месни и млечни продукти, птици, риба, зеленчуци и плодове в центъра на София е взето още в края на XIX век. Първоначално пазарът се помещава в обширна дървена сграда в центъра на града. С разрастването и благоустрояването на града, в първите години на XIX век, се взима решение за изграждането на специална нова сграда. Проектирането започва през 1907 г.

Сградата на Централните хали, построена в периода 1909-1911 г. по проект на арх. Наум Торбов, е сред най-функционалните и красиви български архитектурни образци от началото на XX век. Фасадите са богати на каменна пластика, над главния вход е изобразен пластично столичният герб на художника Хараламби Тачев. Над него в аркирана куличка е монтиран часовник с троен циферблат. Идеята е сградата да е покрит пазар за продажба на хранителни продукти. В продължение на около 30 години работи в този си вид, като постепенно стоките започват да се излагат в характерния за времето дюкянен тип. През 50-те години на ХХ век е направена реконструкция и в продължение на няколко десетилетия тя работи като супермаркет. Следва дълъг период, в който сградата е затворена до 2000 г., когато е направено преустройство, при което са изградени допълнителни нива за разкриване на по-голяма търговска площ. 

Търговията завзе и други знакови сгради


Това съвсем не е първи опит на големи търговски вериги да пробият в знакови сгради в София. Преди повече от десет години "Била" купи бившето кино "Изток" за 1,43 милиона евро. Първо се говореше, че сградата ще бъде разрушена и на нейно място да бъде изграден многоетажен офис и търговска сграда със застроена площ от 14 000 кв. метра. Малко по-късно стана ясно, че сградата ще се запази. 

Въпреки че бе със статут паметник на културата, знаковото кино "Европа палас" със старо име "Димитър Благоев" също бе превърнато в хипермаркет преди няма и две години. То бе изтърбушено, получи модерна фасада от алуминиеви профили, която няма нищо общо с автентичния му вид. Затова "спомогнаха" Министерството на културата и Националният институт за недвижимо културно наследство, които дадоха "зелена светлина" за трансформацията на прочутия кинотеатър. Сградата е открита през 1938 г. и е дело на известния български архитект Асен Михайловски, като е част от архитектурно-строителния ансамбъл от историческия градски център на столицата. Беше.

Кандилце за душата

автор:Дума

visibility 395

/ брой: 99

Дано не е фарс

автор:Евгени Гаврилов

visibility 358

/ брой: 99

На България е необходим неутралитет

автор:Петър КАРЛУКОВСКИ

visibility 349

/ брой: 99

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ