Светлинното слово на поетесата Елена Алекова

Каква хубава изненада бе за мен - Файтонджията на републиката, както ме нарича Джеки Вагенщайн, това, което се случи миналия понеделник.
Бяхме приседнали вече на капрата на Файтона и Елена Алекова щеше да говори за новата ми книга "Живак от счупен термометър", когато ми подаде един сборник - да го погледна... И - о, пегаси, не един, а два... И поставих ударението на него - сборника, показвайки го и на публиката...
"Последний снег" - заглавието на едно томче със стихове и пътеписи от Елена Алекова на руски. И не можах да скрия вълнението, сякаш ставаше дума за мен, да известя на присъстващите в залата, че сборникът е излязъл в Тюмен в поредицата "Мировая литература" и че премиерата тук, в София, я виждам като бъдещ празник...
Ето на това му се казва две в едно. Но аз дори забравих за моя Живак и се понесох из снежните дестинации на моята съдружничка. И разгръщайки скъпото издание с твърди корици, попадам на цикличната поема "В пути". А първият стих е като епикриза за това поетично чедо: "Моя жизнь проходила в пути...". И по-нататък: "Я всегда была в пути...". Потънах в руския пейзаж, заслушан в гласа на поетесата от Мугла, чието слово звучи на руски, сякаш и този език й е роден, майчин, защото това сякаш не бяха преведени стихотворения, а ми създаваха впечатлението, че са писани на руски. Макар да имаше неколцина поети преводачи.
Елена е руска възпитаничка и не напразно е признанието: "Я всегда была в пути...". И за да се убедя в твърдението си, че това са поетични текстове, изговорени направо на руски - дотолкова преводите са на висота, отворих на 19 страница и попадам на текст без заглавие:

Все выше, выше, выше душа моя стремится,
а тело - приземленно, оно - не тело птици...

И нататък тя ми говори, че на тялото й му е по-уютно долу, но душата лети нагоре... И виждам вече нарисувани двата образа - на тялото и на душата, ще ми се да цитирам целия й монолог, за да защитя заглавието на този резонанс, че поетичното лирично слово на поетесата Елена Алекова е светлинно, то сякаш иде от небесата, защото това дете на Бога, както се определя в едноименно стихотворение, е един поетичен гейзер, който звучи из сибирските пространства. Тя е планетарно явление...
Но Елена поиска думата. И чете слово за мен.



В началото на годината на руския книжен пазар се появи сборникът на Елена Алекова "Последен сняг" ("Последний снег"), издаден от  ОАО "Тюменски издателски дом", в серията "Световна литература", с финансовата подкрепа на правителството на Тюменска област. Съставен е от нейни избрани стихове и от пътеписи за Сибир, публикувани в различно време по страниците на в. ДУМА. Преводите са дело на руски поети и преводачи, сред които Сергей Литвиненко, Ирина Василкова, Александър Руденко, Владимир Волковец, Елеонора Мезенцева, Александър Кердан, Иля Виноградов, Алексей Филимонов и Андрей Бахнев. Встъпителната студия е на Сергей Литвиненко, който в самото начало подчертава, че "през последните три десетилетия книги на български автори не се появяват особено често в Русия" и че "появата на всяка от тях се превръща в събитие, дори и само защото тя е поредният пробив в стената на отчуждението между нашите страни, която се издигна буквално пред очите ни".