Тържество на истината

През пролетта на 1942 г. се заражда идеята сред антихитлеристката коалиция за създаване на международен военен трибунал за съдене на военнопрестъпниците от Втората световна война, която бе осъществена чрез Нюрнбергския процес след разгрома на Германия. Нюрнбергският военен трибунал проведе 400 заседания и разгледа над 3000 автентични документа, прие 300 000 писмени показания и разпита 1200 свидетели. Днес още продължават спекулациите, че Нюрнбергският военен трибунал е осъдил на смърт 9 души, а в България Народният съд - 2730. В Нюрнберг са съдени само главните виновници за войната от върхушката на хитлеристка Германия.
През пролетта на 1946 г. в Токио започва своето заседание Международният военен съд за Далечния изток, който осъди главните японски военнопрестъпници. Токийският военен трибунал продължи две години и осъди на смърт две трети от подсъдимите, а присъдите са изпълнени веднага.
Нюрнбергският и Токийският процес са от най-внушителните и най-справедливите финали на безумието и жестокостта на агресорите.
През пролетта на 1945 г. всички състави на Народния съд в България произнесоха своите сурови, но справедливи и законосъобразни присъди. Народният съд в България се изгради, действа и бе съобразен със следната правно-политическа обстановка:
* Наредба-закон за Народния съд, който е логичен резултат от задължението към Великите сили - победителки;
* Народният съд бе одобрен и аплодиран от видни политически дейци като Никола Петков, Кимон Георгиев, проф. Венелин Ганев, проф. Петко Стайнов, Цвятко Бобошевски, Григор Чешмеджиев, Ангел Держански и др.;
* Народният съд в България бе изграден на същите принципи като Нюрнбергския и Токийския трибунал;
* Член 5 на Парижкия мирен договор задължава България да задържи и предаде на съд лицата, извършили, заповядали или съдействали за извършването на военни престъпления, или на престъпления против мира и човечеството;
* Правораздавателната дейност в България получи изричните потвърждения от споразумението на четирите Велики сили от 8 август 1945 г. в Лондон;
* Съюзната контролна комисия в София зорко следеше и наблюдаваше неговото създаване, организиране и правораздаване;
* Създаването на Народния съд в България бе потвърдено от Декларацията на Общото събрание на ООН от 11 декември 1949 г. за защита на жертвите от войната.
В почти всички европейски страни се проведоха заседания на съдилища срещу военнопрестъпници и фашисти. Във Франция осъдените за профашистка дейност са 90 хиляди, в Белгия - 53 хиляди, в Холандия - 45 хиляди, в Чехословакия - 38 хиляди, в Унгария - 26 хиляди, в Дания - 15 хиляди, а в България - 9 хиляди.
Народният съд проведе заседанията си с участието на висококвалифицирани и видни юристи, изявени политици, културни дейци и пострадали от фашизма.
Народният съд в България - това са 135 състава, 11 122 подсъдими и 150 народни обвинители.
Управляващите от СДС приеха закони, с който отмениха решенията на Народния съд и обявиха комунистическата власт за престъпна. Подобни актове могат да гласуват само хора с политическа, юридическа и морална недостатъчност, с блокиран мисловен процес от антикомунистическа омраза и ярост. По своята същност тези документи са правно-политически фалшификати.
От 9 юни 1923 г. до 9 септември 1944 г. фашистката власт е убила един министър-председател - Александър Стамболийски, 25 министри, 150 народни представители и 315 членове на ръководствата на БКП и БЗНС. Само за месец и половина през 1925 г. в София са убити 500 души, от тях 100 са поети, писатели, журналисти. За две нощи във Военното училище са убити 90 души, в Гвардейския полк - 40, в Четвърти конен полк - 80 души.
Народният съд беше историческа необходимост, повеля на времето, тържество на истината. Неговите съдебни актове са антипод на фашисткото правосъдие в извънредните съдилища. Няма друга институция, която да дава отговор на въпроса имало ли е фашизъм в България. Народният съд с чест и достойнство изпълни своята историческа мисия на справедливо възмездие срещу жестокостта на една полицейска държава. Народният съд обезглави организирания монархофашизъм у нас. Той издигна България като правова държава.
Повече от 75 години историята категорично потвърждава неговите принципи, справедливост, необходимост и законосъобразност, които остават за вечни времена.

* Авторът е юрист, политзатворник, ветеран от съпротивата 1941-1944 г.