27 Юни 2022понеделник01:44 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес още преди обяд над Западна България, по-късно през деня и над останалата част от страната ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на много места ще има краткотрайни валежи с гръмотевици. В отделни райони валежите ще са временно интензивни и ще има условия за градушки. След обяд вятърът ще се ориентира от запад-северозапад и ще е до умерен. Максималните температури ще бъдат между 25° и 30°, в София 27°. Днес още преди обяд над Западна България, по-късно през деня и над останалата част от страната ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на много места ще има краткотрайни валежи с гръмотевици. В отделни райони валежите ще са временно интензивни и ще има условия за градушки. След обяд вятърът ще се ориентира от запад-северозапад и ще е до умерен. Максималните температури ще бъдат между 25° и 30°, в София 27°.

Таско Ерменков: Борисов е причина за скъпия ток на манастири и болници

Дружествата със социални услуги, трябва да се върнат на регулирания пазар, а битовите потребители да не излизат на свободния, твърди председателят на енергийния съвет на БСП

/ брой: 20

автор:Мая Йовановска

visibility 60

Интервю на Мая ЙОВАНОВСКА


- Увеличават се общините, общинските предприятия, които не могат да си плащат сметките за ток, налагат се органичения. Можеше ли да се избегне и как да се излезе от тази сутуация?

- Още през 2019-2020 г., когато управляващите от ГЕРБ с подкрепата на ДПС необмислено решиха, че трябва да се либерализира всичко що е небитово и да излезе на свободния пазар на ток, предупреждавахме, че ще има такива проблеми. С ликвидността, с цените на тока, с невъзможност на общински предприятия, на малкитe и средни фирми да си плащат сметките за електроенергията. Проблемът, който виждаме сега не е от днес, нито е причинен от днешното управление. Той е наследен и като всяко нещо в енергетиката - неправилно взети решения имат инерционната способност да се появяват със закъснение в реалния живот. А колкото до мерките - в коалиционното споразумение е записано, че първото нещо, което трябва да се направи, е да се покрият разликите в бюджетите на общинските предприятия, които предоставят социални услуги и въобще обществени услуги. Да се покрият разликите между това, което е заложено в бюджета им и реалните цени. От централния бюджет трябва да бъдат преведени пари, които да покрият тази разлика. Друго, което записахме, и което е по-устойчивото решение, е да се търсят варианти тези институции да се върнат на регулирания пазар. Няма логика държавата да търси вариант да компенсира разликите при условие, че това може да стане, като дружествата със социални услуги се върнат на регулирания пазар.

- Миналата седмица обаче именно Борисов даваше акъл как някои трябва да бъдат върнати от свободния на регулирания пазар.

- Изявленията на бившия премиер Бойко Борисов са крокодилски сълзи. Онзи, който причини днес манастири, детски градини, болници, социални заведения да плащат за ток по цени на борсата и чието управление парадираше, че това е пътят, по който трябва да се развиваме, да говори сега, че трябва да се връщат на регулирания пазар, е лицемерие. Типично за стила на Борисов дебелоочие.

- Възможно ли е връщането им на регулирания пазар? Има ли такъв прецедент?

- Възможно е при условие, че ние успеем аргументирано да поставим въпроса пред Европейската комисия, че ще предприемем тези мерки. Иначе имаше такъв прецедент, когато бяхме разрешили на част от тези, които са на регулирания пазар, да излязат на свободния и, ако не им хареса, отново да се върнат на регулирания. Но управляващите тогава прекратиха тази възможност. Нещо повече - говореше се даже за излизане на всички на свободния пазар, но слава Богу, поне за това не им стигна времето да го направят.

- Кои потребители трябва да се върнат на регулирания пазар?

- Всички онези, които предоставят обществени услуги и имат обществено предназначение. Например транспортът е задължение на общината. И ако в един момент цената на тока стане непоносимо висока за електротранспорта или метрото, които са обществени предприятия, общината трябва да намери начин да дотира транспорта, така че услугата да бъде достъпна за гражданите. А не като сме свикнали, накрая сметката за всички недомислия да я плаща обикновения човек. Това важи за общинските предприятия, които се занимават с такива услуги. Колкото до останалите фирми - малки и средни, да ги върнем на регулирания пазар, вече е твърде късно, влакът е заминал. Но могат да бъдат взети мерки, които да доведат до намаляване на цената на електроенергията. Включително и на борсата. Това може да стане чрез повишаване на нейната ликвидност и включване на всички възможни генериращи мощности в производството. От друга страна със Закона за енергетика може да се разреши технологичните разходи на електропреносните и електроразпределителните дружества да бъдат на цени като на регулирания пазар, а не на борсови цени. Което на практика ще доведе до намаляване на един от компонентите на ценообразуването, а това от своя страна - до поевтиняване на тока. Няколко пъти предлагахме да се намали ДДС на енергоносителите и електроенергията. Това е още една стъпка за поевтиняване. Така ще се намали натиска върху крайните цени на продукцията, на услугите и т.н. Говорихме за връщането на предприятията за социални нужди и услуги - училища, детски градини, болници, социални домове, на регулирания пазар. Това не е никакъв проблем, защото имаме основание да се случи. Министърът на енергениката и екипът му могат да отворят коалиционното споразумение, да погледнат какво е записано в него и да действат в съответствие с краткосрочните мерки, които са заложени. Говорим за компенсации за намаляване на цените на големите потребители, за бизнеса, но за обикновените хора, за семействата, нищо че са на регулирания пазар, и за тях стана много скъпо, заради поскъпването на всичко. Цените растат и е крайно време да бъдат взети мерки това да не продължава. Разбирам, че в енергетиката има много подводни мини, заложени от предишните управляващи. Но най-добрият начин хората да разберат, че има промяна, е като го усетят по джоба си. И по това как Министерството на енергетиката проявява загриженост за бюджета на обикновеното домакинство.

- Чрез такива решения ли може да се излезе от мороториума?

- Това са решенията. Да се намали цената на ценообразуващите компоненти на електроенергията, за да може нейното поскъпване да не е високо.

- Предстои излизане и на битовите потребители на свободния пазар. Трябва ли това непременно да се случи?

-  Битовите потребители не трябва да излизат на свободния пазар в обозримо бъдеще. Никой не може да ме убеди в обратното. Няма срокове, в които сега да можем да кажем кога това трябва да се случи и да е в обществен интерес. Либерализацията не е изпълнение на задължение. Това е процедура, по която трябва да бъде защитен обществения интерес, да се повиши конкурентоспособността и в крайна сметка цените да паднат. А не това, което се случва в момента у нас. Натискът отвън в дадения случай трябва да бъде игнориран, когато става въпрос за интереса на обикновения човек в България. Всичко, което бъде оправдано с натиск, е резултат от недобре свършена работа и липсата на необходимост за преминаване на свободния пазар. От друга страна може допълнително да насади антиевропейски настроения в потребителите.

- Ниското доверие към КЕВР ли доведе до законовите промените, които бяха направени.

  • Поведението на КЕВР в последните няколко месеца е причината да се случат тези промени. КЕВР е регулатор на обществени отношения. Комисията не регулира напрежението на електроенергията или напора на водата. Тя трябва да регулира взаимоотношенията между производители, потребители и преносители. Това не трябва да се случва в схемата информиране на обществото за крайните резултати. Хората трябва да се почувстват ангажирани при вземането на тези решения. Да бъдат предупредени, да бъдат предприети мерки за смекчаване на поскъпването или да се търсят решения как тази цена да бъде намалена. КЕВР прекрасно можеше в тези няколко месеца, в които имаше служебно правителство, да подготви своите виждания как да се оптимизират цените на енергията, на водата. Къде са проблемите в законодателството, които не позволяват да се постигне оптимизация. И да излязат със становище как е възможно цените да не бъдат увеличавани скокообразно. Да си спомняте комисията да е направила това? Ако го беше направила и Народното събрание беше информирано навреме, нямаше да говорим за недоверие към КЕВР, а за добре свършена работа. 

ТАСКО EРМЕНКОВ по професия е икономист. През 1981 г. завършва Московския институт за международни отношения, а през 1984 г. - Военна академия "Г.С. Раковски" със златен медал. Доктор е в областта на техническите науки. Награден е със златен медал от Техническия университет в София. През 2003 г. става изпълнителен директор на Агенцията по енергийна ефективност. Народен представител от БСП в 42-рото, 43-тото и 44-тото НС, където е зам.-председател на Комисията по енергетика и член на постоянно действащата подкомисия за наблюдение на дейността на КЕВР и на Комисията по отбрана. Член на Националния съвет и председател на енергийния съвет на БСП.


 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ