Театър на абсурда в полите на Хиндукуш

Парадоксите в днешния свят са толкова много, че преситеният от информация съвременник вече ги подминава като нещо нормално. Примери в изобилие. Един от тях ни дава американският "Хафингтън пост". В обширна статия вестникът поднася подробна информация за това как част от американската финансова помощ за Афганистан се оказва в ръцете на талибаните и как американското военно присъствие в афганистанската пустош се е превърнало в инструмент за вербоване на бойци за движението на талибаните и ислямски екстремисти по целия свят. На същата тема пише и британският "Гардиан" в статия, озаглавена "Американската армия защищава своите конвои, като плаща на талибаните". В този театър на абсурда военните снабдители на стохилядната американска армия са принудени да броят солидни пачки от средствата на американските данъкоплатци на ненавистните врагове. Иронията е убийствена - американското правителство финансира онези, с които воюва американската армия.
Според оценки на военни в Кабул минимум 10 процента от стойността на контрактите, които сключва Пентагонът за снабдяването на войските - а това са стотици милиони долари, отиват за финансиране на дрипавата талибанска армия. Контрактите, както свидетелства "Гардиан", са сключени с шест частни афганистански транспортни компании. Всяка от тях има двугодишен договор на стойност 360 милиона долара. Сборът от сумите, изплащани на шестте компании, е над 2.2 милиарда долара или 10 процента от брутния вътрешен продукт на Афганистан. Абсурдът се обяснява с необходимостта да се съживи афганистанската икономика, като се финансират услуги на местни фирми. Но някои от тези автотранспортнни компании се контролират от високопоставени афганистански чиновници, в това число и самия президент Хамид Карзай. В същото време САЩ обвиняват тези компании, че се занимават с наркотрафик. Според "Хафингтън пост" от средствата, изразходвани за транспортиране на необходими за армията товари,  между 220 и 440 милиона долара се оказват в ръцете на талибаните. Един от собствениците на такава автотранспортна компания казва: "Армията плаща на талибаните, за да не стрелят по нейните конвои, които идват от Пакистан. Това са пари на Пентагона".
Парадоксът става все по-явен, като се има предвид фактът, че Вашингтон реши да изпрати  допълнително още 30-35 хиляди командоси в Афганистан. А там според изчисления на финансисти от Пентагона всеки войник струва един милион долара годишно. Първите части от около 9 хиляди морски пехотинци вече се прехвърлят в южната афганистанска провинция Хелменд. За да стигнат дотам, откупените от талибаните транспорти трябва да минат по пътя, който води до Кандахар. Този път се контролира от талибаните и е практически неизползваем. И така за снабдяването само на тези нови 9 хиляди войника с храни, горива и вещи от първа необходимост, както и с муниции и резервни части, САЩ са принудени да плащат огромни суми на талибаните. С получените средства бунтовниците си купуват оръжия, нерядко произведени в САЩ. С тях те обстрелват базите на морските пехотинци. Така се затваря порочният кръг. Затова решението на Лисабонската среща на НАТО да "завърши започнатото дело" до края на 2014 г. изглежда разумно. Това обаче съвсем не означава, че след четири години Афганистан ще бъде умиротворен. Дълбоката рана сигурно ще продължи да кърви. Защото афганистанските войска и полиция във всеки случай ще са по-малко ефективни във войната срещу талибаните от подготвените и добре въоръжени войски на международните сили.
 Ярко потвърждение за този песимистичен сценарий е шумната оставка на Матю Хох - бивш капитан от американската морска пехота, носител на много войнски награди. В последно време той е работил като старши граждански представител на Държавния департамент на САЩ в размирната афганистанска провинция Забул, където съпротивата на талибаните е особено силна. Хох подава оставка, както сам той обяснява, в знак на протест срещу "безполезната американска намеса в продължаващата 35 години гражданска война между афганистанците". В интервю за "Вашингтон пост" бившият морски пехотинец казва: "Нямат никакъв смисъл по-нататъшните американски загуби, както и  изразходването на огромни средства за поддържане на правителството в Кабул. Афганистанците ще продължат да помагат на талибаните за прогонването на чуждите войски."
Навремето, когато при президента Линдън Джонсън войната във Виетнам ескалира, поддържащите го американци бяха издигнали лозунга "Better dead denn red" (По-добре мъртъв, отколкото червен). Но не мина много време и същите тези хора - станали противници на войната, смениха лозунга с: "Ел-Джей, колко деца уби днес?" Напълно възможно е днес онези, които активно се бориха за избирането на Обама,  активно да застанат срещу това основно направление на неговата политика.