05 Октомври 2024събота13:46 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

МАРТИНА АПОСТОЛОВА:

Театърът е магията, която не искам да губя

Разбрах, че когато човек върви по правилния път, рано или късно постига резултат, казва младата актриса, която бе избрана за "Студент на годината на НБУ" за 2012-а

/ брой: 45

автор:Надежда Ушева

visibility 4689

МАРТИНА АПОСТОЛОВА е на 23 години, родена е в Благоевград, но е израснала в София. В момента завършва висшето си образование в Нов български университет, специалност актьорско майсторство. Преди това е завършила гимназия с профил Организация на туризма с английски и испански език. В началното училище е учила 7 г. немски език. Мартина е носителка на наградата "Студент на годината на НБУ" за 2012 г. Участва в новата постановка "Хоровод" от Вернер Шваб - с режисьор Ася Иванова, заедно с Добриела Попова и Деляна Манева, на сцената на Университетския театър на НБУ. Мартина играе и в спектакъла "Ковачи" по романа на Алек Попов, който ще има представление на 25 февруари на сцена "Сълза и смях". Ася Иванова, която играе главната роля, е номинирана за ИКАР. 


Цитати:
"Много е трудно да си актьор и да успееш в България"


 - Здравейте, Мартина, върху коя нова постановка репетирате в момента?
 - Работим по "Вишнева градина" с Недялко Делчев, който ни е нов преподавател от последната година. Това е студентски проект. Надяваме се премиерата да излезе през април...
- Освен изявите ви в Университетския театър вече имате роли и на голямата сцена, как ви намериха за нея?
- Участвам в представлението "Летище" под режисурата на Владимир Люцканов на Младежкия театър "Николай Бинев". Взеха ме по препоръка на наша преподавателка по танцов театър и вече мина един сезон, откакто я играем. Ще продължавам да играя и се надявам да стана част от трупата на Младежкия.
- Това ли е нещото, с което искате да се занимавате? С какво ви съблазни актьорството?
- Да, със сигурност. Като малка бях много неориентирана в това каква искам да стана, като порасна. Минавали са ми какви ли не желания през главата и накрая разбрах, че единственият начин да бъда всичко, което съм искала, е да стана актриса. И започнах да се боря. За щастие имах възможността да участвам в много проекти и да изиграя различни роли. Мисля, че моето желание да бъда различна и да "влизам" във всякакви други професии се получава.
- Мислите ли, че има хляб в тази работа, особено за млади артисти?
- Хляб има във всяка професия, стига човек да се труди, да вярва и да желае да му се получават нещата, независимо с какво се занимава. Много е трудно да си актьор и да успееш, особено в България. Но когато вървиш в правилната посока и не спираш да вярваш - нещата се случват, според мен.
- Питам ви, защото в днешно време затварят театри и културни институти и все повече творци остават на пътя или са принудени да се захванат с нещо друго...
- Да, много е трудно в България, за жалост културата като цяло не е на почит, не е издигната на висок пиедестал, за разлика отпреди години. Сега малко се подценява актьорската професия. Много хора смятат, че на актьорите им е изключително лесно, че само се забавляват. Не си дават сметка за усилията и труда на артистите, за енергията, която изразходват на сцената. Наскоро четох много интересно изследване, че 2 часа на представление се равняват на 15-16 работни дни на миньора - като психическо натоварване и изразходване на енергия. Не е никак лесно. В други страни театърът и актьорската професия са уважавани и достойно оценявани. Билетите, разбира се, са на по-висока цена, но трудът на актьора се заплаща много по-справедливо, отколкото тук. Надявам се все пак да вървим в по-добра посока и скоро нещата да се променят, както и отношението от страна на публиката. Мисля, че ние сме хората, които трябва да го направят.
- За кои държави говорите?
- Живях в Германия една година, след като завърших средното си образование. Там посещавах много театри и се срещах с хора, които са в тези среди, както и с обикновени зрители. Начинът, по който те възприемат изкуствата, доста се различава от нашия. Хората там са с друга нагласа и още от детството си са възпитавани да уважават изкуството. В Англия също прекарах определено време, но като турист нямах възможността да отида на театър, защото билетите са много скъпи. Там също ценят изкуството и това е една от най-уважаваните професии. Гледа се на артистите с голям респект.
- Как си представяте вашата реализация? В театър или кино искате да играете, ако може да избирате?
- Ако мога да избирам един ден, бих желала да продължа да играя в театъра, защото театърът е несравнимо преживяване за актьора. Киното е много по-различно - киноактьорството и театралното актьорство са две отделни неща, и трябва да се разграничават от публиката. Тя не бива да очаква от актьора на малкия екран същото от него и на театралната сцена. Бих искала наистина винаги да мога да играя в театъра, защото, както казва моята преподавателка проф. Цветана Манева - театърът е магическо движение на чувства и енергия. Това в киното няма как да стане, поради простата причина, че се прави дубъл след дубъл, едно нещо може да се изиграе стотици пъти, докато не се получи. А в театъра сме тук и сега. Това е магията, която не бих искала да губя.
- Били сте бивша състезателка по футбол в националния отбор на България за жени... Занимавате ли се още със спорт? Какво стана?
- Сега не, с футбол се занимавах почти 15 години - играх в частен софийски клуб, в националния бях много малко време, защото нямах възможност да посещавам тренировки и лагери. Но в частния клуб изкарах много години и в един момент ми се наложи да избирам между театъра и спорта. Никога не съм си мислила, че ще се занимавам професионално и цял живот само със спорт и направих избора си да тръгна единствено по пътеката на изкуството. Няма как човек да се отдаде на две неща едновременно. Мисля, че съм избрала правилния път, поне засега.
- Сега тренирате ли?
- Опитвам се да поддържам форма с фитнес, тичам... Имаме много танцови часове, общо взето, те се грижат за кондицията ни.
- Как спечелихте наградата "Студент на НБУ" за 2012 г.?
- Тази награда беше страшна изненада за мен, никога не съм се целила там. Оказа се, че съм се борила с много хора - с по един студент от всяка специалност, което е голямо признание наистина. Ректорът преглежда успеха и изявите на номинираните и сам решава от всички кандидатури кой ще е победителят. Разбрах, че когато човек не се цели на точно определено място, а просто върви по правилния път, рано или късно постига нещо.
- За какво мечтаете? С какво са свързани мечтите ви?
- Повечето хора, когато ги попитат за това, казват: мечтая за здраве и щастие за мен и семейството ми, а за мен това е всекидневна мисъл. То е като надежда за здравето и щастието. Мечтая един ден, като се обърна назад, да знам, че пътят, по който съм вървяла, колкото и труден да е бил, си е струвал. И хората, които ме обичат, да се гордеят с мен. Да оставя следа.
- Четете ли книги? Каква литература предпочитате?
- Да, за книги винаги трябва да остава време. Всеядна съм на литература и чета по няколко книги наведнъж. Отварям книга, която отговаря на моментното ми състояние и нагласа. Последната, която препрочетох, бе "Образцов дом" на Ваня Щерева. Но още чета "Идиот" на Достоевски, както и романа на Силвия Чолева "Зелено и златно", това чета, поради работата ни с Цветана Манева. Също - "Физика на тъгата" на Георги Господинов. Любовта ми към книгите идва още от малка - от баба ми, която е била журналистка, и до ден-днешен тя ми дава голямо познание в литературата - аз отивах в нейната библиотека и хващах всички книги с картинки, които ме впечатляваха, може би оттогава ми е останало това.
 
 

Петролът не поскъпва заради забавянето на икономиката

автор:Дума

visibility 1230

/ брой: 189

Ски курортите вдигнаха цените на картите

автор:Дума

visibility 1011

/ брой: 189

Франция увеличава данъците на богатите

автор:Дума

visibility 1203

/ брой: 189

Хърватски войници няма да участват в конфликти

автор:Дума

visibility 1187

/ брой: 189

Доминикана масово депортира мигранти

автор:Дума

visibility 1193

/ брой: 189

Черна ирония

автор:Александър Симов

visibility 2410

/ брой: 189

Свинщина

автор:Мая Йовановска

visibility 3155

/ брой: 189

За икономиката

автор:Дума

visibility 2412

/ брой: 189

“БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА” има решенията за БЪЛГАРИЯ

автор:Дума

visibility 1242

/ брой: 189

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ