Теда Бара - Змията на Нил, Арабската смърт, Жената-вамп

    Между 1914 и 1926 г. Теда Бара снима четиридесет филма, от които днес са оцелели едва шест след пожар във филмовото хранилище през 1937 г., а филмите в личния й архив се разпадат...
Наричат я жената-вамп, наричат я фатална жена, дива. В зората на киното тя се прочува с неприличните си костюми, в които голотата й почти не е прикрита. От нейния най-скандален филм "Клеопатра" (1917) днес са се запазили само отделни кадри. Приетият през 1934 г. Етически кодекс на Холивуд, известен като "Кодексът на Хейс", така или иначе би забранил този и повечето от филмите на Теда Бара, които и днес щяха да шокират мнозина с оскъдното й облекло.
Приживе тя печели по 90 хиляди долара седмично, по-добре заплатени от нея са само Чарли Чаплин и Мери Пикфорд. Филмите й са с продължителност от десет до шестдесет-осемдесет минути.
    Още във времето на нейната младост около актрисата се създава ореол на тайнственост - твърдят, че името й е анаграма на "арабска смърт" (Arab Death), че е родена в пустинята Сахара от баща арабски шейх и майка французойка. В рекламна кампания се твърди, че е родена в Египет от баща италиански скулптор и майка френска актриса, че е живяла в детските си години под сянката на Сфинкса сред пустинята Сахара, а след това се е преместила във Франция.
Снимат я по рекламите с черепи и змии, наричат я "Змията на Нил". Тя всъщност е родена на 29 юли 1885 г. в САЩ, в град Синсинати, щата Охайо. Баща й, Бърнард Гудман (1853-1936), е преуспял шивач, емигрант от Полша, от еврейски произход. Майка й, Полин Луиз дьо Копет (1861-1957), е швейцарска еврейка. Теда има брат - Марк (1888-1954) и сестра - Естер (1903-1965), която става актриса под името Лори Бара. Истинското име на Теда Бара е Теодосия Бар Гудман.
След като завършва гимназия, тя следва две години в университет, боядисва русата си коса черна и започва кариера на театрална актриса през 1905 г. През 1908 г. е в Ню Йорк, играе в пиесата "Дяволът" под името Теодосия де Копет, три години по-късно се включва в пътуваща трупа, от 1914-а се явява на кинопроби.
Във втория й филм - "Имаше един глупак" (1915) - се ражда идеята за жената-вампир - за "вампа", когато Теда е почти тридесетгодишна. Теда Бара със своя греховен, порочен, замъглен поглед започва да съблазнява американските мъже на екрана. Плащат й още само 3300 долара седмично. В зората на киното зрителите не правят разлика между актрисите и образите, които те изпълняват.
    Ранните си филми заснема в студио на Източното крайбрежие и се премества в Холивуд едва за работата си по "Клеопатра". Освен Клеопатра изпълнява ролите на Саломея и Кармен. Тя е сред малкото актриси на нямото кино, която не прави опит да се заснеме със звук. Гласът й все пак е запазен на записа на радиопостановката "Кльощавият" по Дашиъл Хамет на прочутия режисьор Сесил Б. де Мил, където партнира на друга, по-млада жена-вамп - Мирна Лой.
Тя никога не се отказва от типичния си образ и почитателите й дори съчиняват песен за нея, ликът й се печата по пощенски картички и илюстровани списания, има улица, наречена на нея.
    Последните филми на Теда Бара всъщност са от 1919 г. Когато се омъжва за режисьора от английски произход Чарлс Брабин, престава да се снима - смята се, че го прави заради мъжа си. Настъпва епохата на "говорещия филм", а нейната популярност избледнява.
Снима още два филма - през 1925 г. и през 1926-а (тя използва отсъствието на мъжа си, който заминава на снимки в Италия), както и документален филм за себе си "45 минути в Холивуд". Трите филма са запазени, както и оцелелият "Ист Лин", заснет по сензационен викториански роман. "Мадам Мистерия" е режисиран от Стан Лоръл (комедийният актьор от прочутата двойка "Лаурел и Харди").
    Теда Бара почива на 7 април 1955 г. в Лос Анжелис. Двамата с Чарлс нямат деца. Той си отива две години след нея, а бракът им е един от най-дълготрайните в Холивуд.
През трийсетте години тя има неосъществени намерения да се върне на театралната сцена, въпреки че е вече на четиридесет и пет. А през 1936 г. в радиоинтервю обявява, че публиката ще я види отново на снимачната площадка и търси подходящ сценарий.
    Към края на живота й възниква проект за заснемане на филм за нея и дори определят Бети Хътън да изиграе ролята.
През 90-те години на ХХ век интересът към Теда Бара отново се засилва: поставят й звезда в холивудската Алея на славата, отпечатват марка от 29 цента с нейния лик, написани са две биографии, създаден е документален филм за нея.
    До ден-днешен не стихва интересът към изгубените филми на Теда Бара. През 2006 г. дори беше заснет филм на тази тема. И действително изглежда е възможно да се намерят копия от негативите - както стана с първия й филм "Петното" (1914) през 1999 г. Оцелялото копие на "Ист Лин" е прожектирано през 2003 г.
    По време на Първата световна война, след включването на Америка в бойните действия, Теда Бара посещава военни лагери, набира средства, стотици хиляди долари, чрез военновременни облигации, внася заплатата си в милосърдни кампании.
    Теда Бара най-вероятно е била добре позната и у нас. И понеже у нас едва ли не всичко е възможно, дали някой ден няма да се намери прашен негатив с надпис "Целуни ме, глупчо мой!", прочутата реплика и запазена марка на жената-вамп с нейната друга запазена марка - грим около очите като на панда. "Имам лице на вампир", казва Теда Бара, "но сърцето ми е на феминистка."
 
В много смела за времето си поза

С любимото куче