Църквата почита на 21 януари преп. Максим Изповедник. Св. мчк Неофит

Преп. Максим Изповедник е един от най-авторитетните църковни отци и учители на Православието

Преподобни Максим Изповедник получил високо образование, заемал висша длъжност в двореца на император Ираклий (VII в.). При върлуване ереста на монотелитите отишъл в Рим и по негово внушение папа Мартин свикал събора в Латерана против ереста.
Като научил император Констанс II, приемник на Ираклий, оклеветил Максим и поискал да го изпратят в Цариград. Като не успял, заповядал през нощта да го хванат и отведат. Изправен на съд, бил оклеветен в държавна измяна и вражда против царя. Подложили го на нечовешки изтезания. Заточен в Херсон, починал през 622 г.
Преп. Максим Изповедник е бил един от най-високообразованите мъже на своето време. Той е блестящ познавач на главните направления на древногръцката философия, от чието идейно наследство учителите на Църквата черпели изразни средства за по-ясното и точно формулиране на християнското богооткровено учение. 
Дълбоко ерудиран и проникнат от духа на светоотеческото богословие, познаващ отлично богатото идейно съдържание на Христовото учение, духовното наследство и дълбоките корени на Църковното предание, св. Максим се проявил като плодовит християнски мислител и авторитетен учител на истините на вярата. 

Св. мъченик Неофит бил неустрашим защитник на вярата

Във времето на жестокия император Диоклетиан (284-305 г.) в древния град Никея на малоазийската област Витиния живяло благочестивото християнско семейство на Теодор и жена му Флоренция, които имали благодатна рожба - юношата Неофит. Още от десетгодишна възраст, когато посещавал училище, той проявил изключителни за годините си качества. Раздавал на бедните си другарчета вземаната от къщи храна. Надарен от детство с дар на чудотворство, малкият Неофит удрял с ръката си каменната стена и от нея бликвала вода за пиене на другарчетата му, на които той запрещавал да казват за видяното чудо. Негово голямо чудо било възкресението на собствената му майка. 
На 15-годишна възраст Неофит живеел в пещера на Олимп (в Мала Азия) с един лъв. По случай някакъв езически празник местните управители Декий и Уар устроили всенародно жертвоприношение на идолите. Усърдието им през този ден било още по-голямо, защото във Витиния пребивавали августът Диоклетиан и неговият кесар Максимиан Галерий, главният подбудител на кървавото гонение.
Всред разгара на шумното езическо празненство изведнъж на тържището се появил юношата Неофит с лице, осияно от небесна светлина, както някога греел образът на Мойсей подир срещата му с Йехова. Ангел Божи го пренесъл на площада, за да свидетелства пред всички истинността на християнската си вяра. Занемелият от изненада и гняв Декий напразно увещавал момъка да принесе жертва на идолите. Тогава той употребил върху него всевъзможни свирепи изтезания, затворил го в тъмница и изтичал до императорския палат. Августът и неговият кесар направили всякакви опити да сломят съпротивата му, но без успех.
Поразеният мъчител в безсилна злоба заповядал да убият Неофит. Така юношата мъченик прославил Бога със смъртта си на 21 януари 290 г.