18 Август 2022четвъртък13:15 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес ще бъде предимно слънчево. Около и след обяд ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на места ще има краткотрайни валежи и гръмотевици. Ще духа слаб вятър от северозапад. Максималните температури ще бъдат между 29° и 34°, в София - около 29°. Днес ще бъде предимно слънчево. Около и след обяд ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на места ще има краткотрайни валежи и гръмотевици. Ще духа слаб вятър от северозапад. Максималните температури ще бъдат между 29° и 34°, в София - около 29°.

Проф. Искра Баева:

Турция ще се промени изцяло, Ататюрк ще остане само спомен

Превръщането на твърде объркана, слаба и неподготвена България в мост между ислямска Азия и демократична Европа е изпълнено с опасности, убедена е преподавателката по съвременна история в СУ "Св. Климент Охридски"

/ брой: 79

автор:Кристиела Симеонова

visibility 2511


ИСКРА БАЕВА е родена на 12 януари 1951 г. в София. Завършила е история в Софийския университет. Сега проф. д-р Баева преподава съвременна история, история на международните отношения в Историческия, Юридическия и Факултета по журналистика в СУ. Сред по-важните й публикации са "Източна Европа след Сталин, 1953-1956", "Българските преходи 1939-2010" (заедно с Евгения Калинова), "България и Източна Европа", "Източна Европа през ХХ век", "Социализмът в огледалото прехода". Искра Баева е автор и на първата критична биографична книга за Тодор Живков.



"Ердоган е добър тактик"

"Подкрепата в Западна Европа показа, че дългогодишните усилия за интеграция на мигрантите са завършили с крах"


"С ЕС Ердоган оправдава ислямизацията"


- Проф. Баева, каква Турция да очакваме след волята, изразена от турските граждани на референдума?
- Още е трудно да се каже как и най-вече за колко време точно ще се промени Турция след референдума, тъй като победата на Ердоган не беше толкова категорична, както се очакваше. При това и предложенията за промени в конституцията бяха формулирани така, че не могат да се реализират веднага, а постепенно в рамките на две години. С други думи, Ердоган за пореден път показа добри тактически умения при постигането на целите си. Това ясно може да се забележи, ако проследим дългия път на този особен 63-годишен турски политик към властта.
- Кое е характерното в него?
- Реджеп Тайип Ердоган не идва в политиката от турския елит, а си пробива пътя сам, като в детството си дори е продавал лимонада и симид в Истанбул. Пътят му в политиката е дълъг и труден - не само защото преживява двукратно делегализиране на първите две ислямистки партии, в които се включва като активист, но и защото след като е избран за кмет на мегаполиса и показва успехи в подобряването на градската среда, е осъден за ислямистка дейност и от кметския кабинет се оказва за 4 месеца в затвора. Както се вижда още от първите му политически стъпки, той умее да постига целите си стъпка по стъпка, без да бърза. Резултатите идват - 26 години, след като е започнал политическата си дейност, през 2002 г. неговата нова Партия на справедливостта и развитието печели изборите, като впоследствие ще го прави във всички избори, в които участва. Но дори и през 2002 г. Ердоган не бърза да овладее властта в Турция, налага му се да предложи друг (Абдуллах Гюл) за министър-председател, преди да промени законодателството така, че да може да заеме този пост. И следващите му стъпки са планирани и затова успешни. Той успява да се справи първо с най-големия противник на ислямизма - армията. Прави го с помощта на големия съдебен процес срещу генералитета "Ергенекон" и с промени в конституцията, подкрепени и от ЕС, който изобщо не се опитва да вникне в спецификите на турската светска традиция. След това ограничава Конституционния съд, който до момента е делегитимирал ислямистките партии. Потушава с груба сила масовите граждански протести на либералните светски среди при протестите за парка "Гези". Успява да засили президентските правомощия, преди да се кандидатира за този пост, готов е да се раздели дори и с идеолога на неоосманизма Ахмет Давутоглу, когато той изразява опасения от превръщането на Турция в президентска република. С желязна ръка и с масови репресии унищожава противниците си след неуспелия военен преврат от 15 юли м.г. И така до референдума, успехът в който му дава почти пълния контрол върху основните власти в държавата. Но пак не бърза - сега първо ще се завърне начело на партията си (референдумът премахва ограничението за президента да не членува в партии), после ще ликвидира военните съдилища, които в кемалистка Турция са едни от гарантите за светския характер, а едва след това - през 2019 г. ще се възползва от всички нови промени в конституцията.
Струва ми се, че тези подробности от дългия път на Ердоган са необходими, за да се разбере какви са истинските перспективи пред Турция. А и да стане ясно колко дългосрочна е била програмата на Ердоган за трансформация на светска кемалистка Турция в ислямистка държава. Една стратегия, в която чиновниците и политиците от ЕС дълги години не могат да повярват, независимо от множеството предупреждения на специалистите, познаващи Турция. Чак сега в ЕС започнаха да реагират, но не само вече е късно, а и европейската реакция се вписва чудесно в стратегията на Ердоган да консолидира Турция. Така че в перспектива Турция ще се промени изцяло, Мустафа Кемал Ататюрк ще остане само уважаван исторически спомен, а неговото дело ще бъде трансформирано в своята противоположност.
- Очаквате ли протестите да продължат и да имат по-сериозен ефект? А оспорването на резултатите от страна на опозицията и констатациите на международните наблюдатели за нарушения?
- Оспорването на резултатите от референдума от страна на опозиционните партии вече беше отхвърлено от Висшата избирателна комисия, при това моментално, без каквото и да било разследване по сигналите. Критиките на международните наблюдатели бяха неглижирани от Ердоган, който отправи поредните си обвинения към ЕС. И докато за вътрешна употреба тези критики се използват отдавна, включително и в предизборната кампания, този път Ердоган ги отправи към западната публика чрез американска медия. В интервюто си пред Си Ен Ен той се оплака, че Турция е била оставена да чака на прага на ЕС в продължение на 54 години, което е унижение за една велика нация. При това обясни неприемането на Турция в ЕС не с това, че тя не отговаря на принципите и правилата, задължителни за членство в съюза, а с неизпълнените обещания от страна на ЕС.
Според мен това е част от играта на Ердоган стъпка по стъпка да унищожи кемализма в Турция с помощта на ЕС. Защото именно с него той оправдава ислямизацията. Логиката е следната: ние искахме да се европеизираме, но тъй като вие ни отхвърлихте, за нас не остана друга възможност, освен да се опрем на собствената си традиция - ислямска и османска.
- И все пак лагерът "да" победи с малка преднина. На какво се дължи това?
- Да, действително разликата е много малка - под 3%, но при референдумите принципът е "да" или "не", а разликата има само статистическо значение. От друга страна, мобилизацията на светска Турция показа, че обществото е разделено почти наравно. Но не бива да забравяме, че властта често се използва за налагане на определена идеология, нещо, което Ердоган умее да прави.
- Как си обяснявате вота на турците в Западна Европа?
- Гласуването на турците в Западна Европа показа ясна тенденция. Първо, подкрепата им за Ердоган означава, че тези хора, живели с десетилетия в демократични държави, очевидно не са доволни от своето положение там и от демокрацията изобщо, а предпочитат да подкрепят авторитаризма в своята родина. Второ, този резултат донякъде обяснява остротата на конфликта, който турските министри предизвикаха със западноевропейските си партньори в предизборния период - целта очевидно е била да се представят като жертви на дискриминация в ЕС и да получат съчувствието и подкрепата на своите съграждани както в Западна Европа, така и в Турция. Това за пореден път показа, че Ердоган е добър тактик. Но не бива да си затваряме очите и за това, че западноевропейските лидери също използваха този конфликт, за да спечелят симпатиите на уплашените си граждани и да намалят влиянието на популистките партии. В случая с Холандия сметката излезе изцяло, въпросът е какви ще бъдат по-далечните последици.
Гласуването на турците в Западна Европа може да бъде анализирано и от гледна точка на процесите в ЕС и този анализ води към много тревожни изводи. Подкрепата за референдума на Ердоган показа, че дългогодишните усилия за интеграция на мигрантите в Европа са завършили с крах. Защото по същество този вот означава отхвърляне на европейската демократична система в полза на авторитаризма, който следвоенна Европа отрича. Дано да бъдат направени съответните изводи и да се променят механизмите за интеграция на търсещите убежище или по-добър живот в Европа.
Иска ми се да кажа още нещо. Традиционните турски общности в страни като нашата отхвърлиха референдума на Ердоган. Същият резултат дойде и от Русия. Откъде се взе тази разлика? Дали защото нашият интеграционен модел не е по-успешен от западния?
- Как оттук нататък ще се развият отношенията между Турция и Евросъюза? А промяна в сътрудничеството в рамките на НАТО може ли да се очаква?
- Въпреки страховете не мисля, че ще настъпи рязка промяна. Според мен по-скоро ще продължи процесът на охладняване, който ще доведе до естествения си край - ще приключи прекалено дълго продължилата неяснота за членството на Турция в ЕС. Но не очаквам неизбежното охладняване в политическите отношения да доведе до срив в икономическите, тъй като от тях са заинтересовани и двете страни. И по никакъв начин не очаквам да се влоши военното сътрудничество на Турция в НАТО, тъй като без най-голямата европейска армия на пакта, каквато е турската, организацията трудно може да съществува.
Накратко казано, икономическите и военните интереси ще вземат връх над идейните различия. Може би това звучи тъжно, но не е нещо ново за историята. Достатъчно е да припомня начина, по който Османската империя се утвърждава на Балканите преди столетия и ролята на балканските християнски държави в този процес.
- Какво отражение върху България като съседна на Турция страна предвиждате? Как тълкувате липсата на категорична позиция в първите дни след референдума от страна на България, в сравнение с Австрия например?
- В това отношение нещата са най-тревожни, тъй като постепенната трансформация на Турция от кемалистка, сиреч светска и европейска, в ердоганистка, сиреч авторитарна и ислямистка, рязко увеличава геополитическите предизвикателства пред България. Преди промените, започнати от Ердоган още в първите години на ХХт в., за България светска Турция беше голямата защита от надигащия се ислямизъм в Близкия изток и Азия. С постепенната, но неотстъпна ислямизация на Турция границата между недоволния експанзионистичен ислямски свят и европейската цивилизация се придвижва към нашите граници. А България е твърде объркана, слаба и неподготвена, за да може ефективно да играе ролята на такава граница. Тук ще добавя и неспособността на българските правителства да излязат от парадигмата за Турция като един от най-важните ни съюзници, утвърдена още в началото на 90-те години. Тази нагласа прозира и в тезата на бившия и бъдещ премиер Бойко Борисов, който декларира готовността си да продължи да играе ролята на посредник между Турция и ЕС. Превръщането на България в мост между ислямска Азия и демократична Европа е изпълнено с опасности, защото по моста може да се движи както европейското влияние на Изток, така и ислямското на Запад. А България може да стане просто преходна зона.
- И един по-различен, но болезнено актуален въпрос. Случи ли се най-страшното - започнахме ли да свикваме с тероризма в Европа?
- Да, започнахме да свикваме, но според мен това не е толкова страшно. По-лошо е да бъдем парализирани от страха. Приспособяването е самозащитна реакция на организма, за да запази жизнените си функции. Хората са привиквали и към войни - например през Втората световна война, и това е било спасително за тях. Проблемът, според мен, не е в свикването, а в липсата на стратегия за борба с причините за тероризма. Засега всички усилия са съсредоточени към борбата с последиците.

БГНЕС

Протестите срещу резултатите от референдума не стихват. "Мобилизацията на светска Турция показа, че обществото е разделено почти наравно", отбелязва проф. Баева


 

Инфлацията удари четвъртвековен рекорд

автор:Дума

visibility 305

/ брой: 159

Ремонтът на тунелите по "Хемус" се бави

автор:Дума

visibility 248

/ брой: 159

Газът може да поскъпне с 6% през септември

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 159

Увеличават се парите в обращение

автор:Дума

visibility 209

/ брой: 159

Потисната радост

автор:Юри Михалков

visibility 306

/ брой: 159

Повече хора с по-високи помощи за отопление

автор:Аида Паникян

visibility 348

/ брой: 159

Къде са уловките на мобилните оператори

автор:Дума

visibility 387

/ брой: 159

Как писмо не стигна до получател заради 5 стотинки

автор:Петра Ташева

visibility 231

/ брой: 159

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ