Усмихни се, човече! Стопи леда в сърцето си!

Падна обилен сняг, дебела снежна пелена покри земята. А под нея, завити на топло, заспаха тревите, цветята и засънуваха бели сънища. Голям студ скова страната ни!
Зимата е красив сезон, но труден за народ като нашия - беден и измъчен. Само заможни хора могат да си устроят комфортен живот при толкова ниски температури. На север шведи, финландци, норвежци се чувстват добре през зимата.
Когато живеех в Москва, много се чудех как зачервени, освежени от 15-20-градусовия мраз, московчани бодро се поздравяваха "с хубавото време!" Зимата там е всекидневие. Хората са подготвени добре за нея - чакат я, обичат я. Но те не знаят какво е криза за гориво, газ имат в излишък, затова и навсякъде жилищата са добре затоплени.

Нашата зима обаче често ни създава големи неприятности. Кажи-речи всяка година тя "ни изненадва"! Живеем с нагласата, че сме южна страна, че зимата не е характерна за климата ни. Гледаме не много сериозно на този сезон. Дойде зимата, порадваме й се малко и ни докривява студът, защото прави живота ни още по-сложен, още по-скъп. И започваме да очакваме изпращането й. С надежда за топлина, за ярка светлина, с радост посрещаме първите по-силни слънчеви лъчи и отправяме благодарствени взори към Слънцето!

В градината

Често след Атанасовден във въздуха вече се усеща нов полъх - свеж, ведър! Снегът още стеле земята, но под него се чувства движение, промяна. Започва обновление, радостно настроение извиква в паметта ми стихове на Вазов:
                    
Поточето размръзнало клокочи
из глухата ливада и светлей,
поточето играе и бърбочи,
кат малко птиче будна песен пей.

Като сняг - цяла горска поляна с кокичета

Ето че и птичка се обажда в голите клони на дърветата! "Чичопеят" весело се носи във въздуха и аз обнадеждена се радвам на пролетното предусещане.
В закътан южен склон, под голяма канара, зървам "ято" бели главички - първите кокичета. Радостно, с усмивка се навеждам над тях, за да се любувам на красивите цветчета. Вдъхвам тръпчивия им аромат и чувствам чистотата, свежестта на снега, с който са били завити, и нежния полъх на пролет.
Кокичето е малко, простичко, но деликатно цвете. Обагрено е само в бяло и зелено, а колко радост носи! То е първата пролетна усмивка на Природата! Погалило е погледа на народния ни поет Вазов и той пише за него:
       
Кокиче белоснежно,
дошло в тоз ранний час,
о, цвете мило, нежно,
любувам ти се аз!

Една легенда разказва, че Адам и Ева били изгонени от Божиите градини през зимата. Скитали грешниците немили-недраги в снега. Ева, отчаяна, с разранени, кървави ръце и нозе, чувствала, че тези страдания са по нейна вина и ронела горчиви сълзи. А студът превръщал Евините сълзи в снежинки.
Гледал Бог своите чеда, лишени от вечната пролет на Рая, и му дожаляло за страданията им. Смилил се и превърнал няколко от снежинките в кокичета! Така Господ обнадеждил, зарадвал Ева и Адам. Затова кокичето е бялата сълзица на надеждата човешка! Надежда за по-добро време, за пролет топла и слънчева!
Друга легенда казва, че кокичето е дете на нимфата Амриха. С него тя ни известява, че идва Пролетта!
Хората винаги са възприемали кокичето като символ на целомъдрие, на свежа чистота! Скромно е бялото цвете, а ни примамва, умилява ни, радва душите ни.
Всяко цвете има свое послание. Кокичето сякаш ни казва: "Усмихни се, човече! Стопи леда в сърцето си! Идва пролет! Скоро ще се раззелени и, както се казва, "ще се хванем за зелено" - ще излязат копривата, лападът, киселецът и животът ще стане по-лесен, по-добър, по-весел!" 
Пък и много е важно - току-виж намалеят вноските към "Топлофикация"!
Седнала съм на голата канара и гледам в захлас "ятото" бели кокичета! Цяла година малките луковички са спали в земята. Сега, усетили първата топлинка от слънцето, нежните им, но жизнени и силни стъбълца са пробили твърдата пръст и крепят бялата камбанка на цветчето.
Кокичето повежда пъстрото пролетно хоро на цветята, "проправя" пътя на кукуряка, минзухара, на разноцветната иглика, на нарцисите, на зюмбюлите, на лалетата. Те всички са обичани от нас заради хубостта си, заради нежния си аромат. И заради техните послания, с които ни вдъхват вяра, надежда и ни правят по-добри, по-жизнени. Тяхната красота радва душите ни, успокоява ги, облагородява ги.
Кокичето не е само първото пролетно цвете, на чиято хубост се радваме, дивото, блатното кокиче е полезно за нашето здраве. От него се прави лекарството нивалин. Този лек бори детския паралич, помага при мускулна атрофия. Прилага се и при старческо треперене и отпадналост. Трябва да се внимава, да не се употребява самоволно, защото белите листенца на цвета на кокичето са отровни.
В народните ни песни кокичета са оприличавани на малките момичета. И днес ясно виждам моята петгодишна дъщеря, облечена в бяло костюмче, изплетено от бабините й златни и сръчни ръце. Тя е с бяла панделка в косите и пее на тържество в детската градина:
              
Аз кокиченце съм бяло
във гората разцъфтяло.

Неусетно се изнизаха много години. Днес около дъщеря ми, край мен, при нас вкъщи са нейните две момиченца - бели и нежни кокиченца: Милена и Виктория. Те са нашата слънчева радост, нашата весела надежда.
Природен кръговрат - също като при сезоните!