27 Юни 2022понеделник07:47 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес още преди обяд над Западна България, по-късно през деня и над останалата част от страната ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на много места ще има краткотрайни валежи с гръмотевици. В отделни райони валежите ще са временно интензивни и ще има условия за градушки. След обяд вятърът ще се ориентира от запад-северозапад и ще е до умерен. Максималните температури ще бъдат между 25° и 30°, в София 27°. Днес още преди обяд над Западна България, по-късно през деня и над останалата част от страната ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на много места ще има краткотрайни валежи с гръмотевици. В отделни райони валежите ще са временно интензивни и ще има условия за градушки. След обяд вятърът ще се ориентира от запад-северозапад и ще е до умерен. Максималните температури ще бъдат между 25° и 30°, в София 27°.

На фокус

В България беден богат храни!

Пандемията разкри кризата на неолибералния модел

/ брой: 3

автор:Анко Иванов

visibility 64

Не спира канонадата от вопли, стонове и просешки молби на българския бизнес за пари от държавата. Огромна лакомия за компенсации, пари в брой по схемата 60/40 и извън нея, опрощаване на данъци и прочее. НОИ ни информира, че на 13 000 фирми са раздадени 1,6 милиарда лева. Чуваме от бизнес организациите и заплахи, че ще съкращават работни места, ще затварят, цената на тока ги убива.
И нито един от маститите представители на богаташите на България не спомена за причините в самия бизнес. Нали всички те в хор бяха за енергийна борса, за свободен пазар на електричество, за конкуренция и конкурентни цени! Защо сега искат от държавата чрез непазарни методи да им реши пазарните проблеми? Нали пазарът е същността на победилия завинаги либерализъм?
Либерално-фундаменталистката догма е: пазар, повече пазар и по-малко държава, ако може почти без държава. Тази наложена в България теза сведе задълженията на бизнеса към обществото само до 10% корпоративен данък и 5% данък дивидент за богаташите - най-ниските в ЕС. Тоталитаристки бе отхвърлено успешно прилаганото при социализма регулиране на цените. И сега сторонниците на пазара плачат за озаптяване на цените! Няма и не може да има такова озаптяване. То не е в интерес на голяма част от западноевропейските страни като Германия, Нидерландия, Дания и др., които чрез зелената енергетика (фотоволтаици и ветрогенератори) се изправиха пред енергиен колапс и българското евтино електричество потече на запад - там, където плащат по-висока цена. Но по-високата западна цена дойде и в България. Поради липса на регулиран пазар у нас и при наличие на свободно движение на стоки и услуги цената на електричеството рязко се повиши. Западът се спасява чрез високи цени, а

чрез тях България загива

А кои престъпници у нас изключиха от регулирания пазар на електричеството болници, социални домове, детски градини, училища, болници, театри и т.н.? Не беше ли това герберско-депесарско-патриотарската мафиотска коалиция?
Енергийната, пандемичната и социалната криза в Европа и най-вече в България разкриха кризата на либералната догматика.
1) Неприкосновеност и привилегировано положение в обществото на частната собственост. Е, в България държавната собственост е вече под 10%, докато в другите европейски държави е между 30 и 40%. Пандемичната криза разкри, че държавата може да разчита преди всичко на държавните болници.
2) Свободен пазар без ограничения (държавни граници, регулация, контрол), пазар, основан на спекулата и стремежа към максимална печалба във всичко, дори в лекарства, здравни изследвания и лечение на болни и възрастни. Пазарът е нехуманен, интересува го само безкрайната и бърза печалба. В пандемичната криза заради кефа на шумно протестиращия хайлайф, бармани и сервитьори от големите градове бяха пожертвани десетки хиляди животи (около 31 хиляди), бяха присвоени стотици милиони от намаляване на ДДС за храните на 9%, от многократните помощи по схемата 60/40. И когато няма печалба - бегом при държавата да дава пари. Чрез пазара богатият (присвоителят) си осигурява повече богатство, а бедният (производителят) - все повече бедност. Това е същността на капитализма. Има преразпределение на богатствата между богатите и трохи за бедните.
3) Личното е по-важно от общественото, личността има само права, тя няма задължения. Личният интерес клати феса в либералното общество. Работодателите са такива не от грижа за хората, а от

желанието им за печалба

В условията на криза те стават все по-богати, милионерите се увеличават всеки ден.  
4) Свобода на предприемачеството и личната инициатива и способности правят хората успешни, т.е. богати. Тази догма за предприемачеството води до риск. А чрез компенсациите рискът се елиминира.
5) Конкуренцията е движещата сила на пазара. Това е опашата лъжа. Никъде в света няма чиста конкуренция. Каква конкуренция, когато мобилните оператори са въвели почти еднакви цени, а най-гледаните телевизии - синхронизирани излъчвания? Няма конкуренция, когато по-едрите бизнеси изкупуват по-дребните и заемат техния пазарен дял.
При очевидния провал на капитализма (либерална демокрация, пазарна икономика и т.н.) в сегашната кризисна ситуация темата във вестници, сайтове и телевизии е за "компенсациите". Например, министър Василев нареди "бизнесът да получи компенсации за високите цени на тока".
Какви са тези компенсации за цени? Защо държавата трябва да доплаща разликите между старата и новата цена? А някой доплаща ли разликата на болните между старата и новата цена? При енергийната криза компенсациите по същество са обезщетение, допълнителен доход за възмездяване на загуби от по-високите цени. Но българската държава не управлява европейския енергиен пазар, тя се придържа към регламентите на брюкселското чиновничество.

Откъде се вземат парите

за компенсация на бизнеса? По този въпрос нашата журналистика, политици и икономисти гръмовно мълчат. Формалният отговор е - от преизпълнението на бюджета. А дали е така?
За да дадеш на някого пари (компенсация, помощ) трябва да вземеш отнякъде. Но това отнякъде значи, че някой там е внесъл пари. Формално в държавния бюджет внасят пари всички данъкоплатци. Но покойната проф. Христина Вучева ни обясни - само около 25% в държавния бюджет са парите от корпоративния данък (т.е. от богатите). Останалите около 75% са от косвените данъци, от ДДС и акцизи (т.е. от бедните). Пенсионерите и работещите бедни (около 95% от населението) плащат почти целия размер на постъпленията от продажбите. А работещите бедни плащат и данък за доходите на физическите лица в размер на 10%. Поради това огромната част от хората в България са бедни - ниски данъци за богатите, високи данъци за бедните (почти целият им разполагаем доход е за неотложни семейно-битови потребности - храна, светлина, топлина, облекла, лекарства, образование и транспорт, облагани с висок ДДС). А компенсациите се осигуряват предимно чрез косвените данъци. И какво се получава - беден богат храни.
Невярна е хипотезата, че повечето пари в хазната са от повишената събираемост на данъците. Вероятно малка част от повишените приходи са от дейността на НАП. Огромната част е от инфлацията, огромният ръст на цените на почти всички стоки и като следствие - повишени приходи от ДДС и акцизи в бюджета. Бизнесът в условията на криза отчита по-малки приходи и печалба и делът на корпоративните данъци в бюджета намалява. Бедните чрез косвените данъци пълнят хазната, малка част от техните пари им се връщат обратно като помощи, а значителната - за бизнеса като компенсации. Отпуснатите социални помощи, повишените добавки за деца, повишените пенсии вече са реално изядени от нарастващата инфлация.    
Бедните хора чрез държавния бюджет по същество плащат за масрафа на богати недалновидни и негъвкави предприемачи. Огромната част от тях нямат капиталови резерви, нямат запаси от суровини, нямат дългосрочни договори за електричество, не са изградили върху покривите на своите фирми фотоволтаици, за да получават собствена по-евтина електрическа енергия. Нещо повече - повечето български новобогаташи с години не се грижат за енергийната ефективност. Поради това българската икономика е най-енергоемката в ЕС. Бизнесмените имат пари за лукс (самолети, яхти, лимузини, вили - дворци, луксозни апартаменти, предмети на разкоша и т.н.), но "нямаха" парите за намаляване на енергоемкостта на фирмите си.
Сега има няколко работодателски организации на бизнесмени и десетки браншови организации. Всички те имат една главна задача - да рекетират държавата за непрекъснати отстъпки и пари, те са против увеличаване на данъците, осигуровките, заплатите, дори и пенсиите. Но те никога не мислят сами да си осигурят бъдещето при форсмажорни обстоятелства, каквито има понастоящем в ЕС и в България. Между бизнесмените и браншовите организации сега няма солидарност и  предвидливост за бъдещето. Сега едни бизнесмени на ден трупат милиони печалби, а

други едва оцеляват или фалират

Защо не процедират както при банките - създаване и натрупване на общ осигурителен резервен фонд при кризисна ситуация, общо или по браншове? Такова нещо просто няма, защото е по-лесно да вземат пари от държавния бюджет.
Така е в бедна капиталистическа България. Всичко е в угода на паралията (чорбаджията, бизнесмена, банкера, "успелия" и т.н.) - този, който може да използва труда на бедния; този, който може чрез спекулативни цени да ограбва мизерните доходи на бедния; този, който може да ползва за лукс неограничени парични средства. Тъй върви светът, лъжа и робство царува в нашето капиталистическото царство. Такъв е капиталът, такива са и съвременните ни капиталисти (бизнесмени) - "стадо от вълци в овчи кожи", явно или скрито управляват държавата и осигуряват бедността и мизерията на огромната част от хората.

Не се очаква поскъпване на хляба, захарта или олиото

автор:Дума

visibility 110

/ брой: 122

Рекорден брой участници в празника на черешата в Кюстендил

автор:Дума

visibility 97

/ брой: 122

30% ръст на чуждите туристи по Черноморието

автор:Дума

visibility 72

/ брой: 122

Следващите санкции удрят руското злато

автор:Дума

visibility 110

/ брой: 122

РСМ може да не получи ново предложение

автор:Дума

visibility 97

/ брой: 122

Солун влезе в червената КОВИД-зона

автор:Дума

visibility 70

/ брой: 122

Изпитът като стрес

автор:Деси Велева

visibility 86

/ брой: 122

(Д)Еволюция

автор:Таня Глухчева

visibility 60

/ брой: 122

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ