В търсене на евтиното сирене

Според Асоциацията на млекопреработвателите има залежали към 100 хил. тона сирене и кашкавал. Причината била, че в страната ни нахлували евтини такива продукти от Северна Европа, като се визират преди всичко Полша, Дания и Швеция. Това става, защото Русия забрани вноса на селскостопанска продукция от страните членки на Европейския съюз, в отговор на наложените й санкции и затова са наводнили българския пазар. Ако това е вярно, веднага възникват ред въпроси.
Един от тях е с колко вносните сирена и кашкавали са по-евтини от нашите? При положение, че качественото българско сирене от краве мляко се продава по 10 лв. за килограм, то би трябвало нашият пазар да е залят от полско, датско и шведско сирене на цена не по-висока от 8 лв. Но колкото и да обикалях магазините, никъде не видях да се продава сирене от Северна Европа, затова така и не разбрах колко всъщност струва то, за да предизвиква оплакването на нашите млекопреработватели. Почти същото е положението и с кашкавала.
Да оставим настрана, че продавания сега български кашкавал не е точно такъв, а това е вид сирене. Затова подобните на него, произвеждани в чужбина, у нас се продават именно като сирене "Ементал", "Гауда", "Едалмер", "Тиситер" и други подобни. Те обаче също не са по-евтини от българските, а дори се смятат за деликатеси и цената им е висока. Има специализирани магазини за вносни хранителни стоки, в които цените на колбасите са над 100 лв. за килограм, а сирената и кашкавалите в тях са от порядъка на 50, 60 и повече лева.
Ако наистина има такива огромни количества залежали сирена и кашкавали, дали причината е, че те се явяват неконкурентоспособни на пазара? Според пазарния принцип, когато спрямо една стока има значително  превишаване на предлагането над търсенето, нейната цена спада. При сиренето и кашкавала такова явление не се наблюдава.

 Българските продукти

задържат цените си в търговската мрежа, а даже има и леко поскъпване дори в краткосрочен период. А в дългосрочен (10-годишен) то е доста чувствително. Преди 10 г. килограм качествено сирене от краве мляко струваше около 4,50 лв., а кашкавал тип "Витоша" - 6 лв. Сега те се продават съответно по 10 и 13 лв.
Ако наистина има такива огромни количества произведено сирене и кашкавал, което залежава, то е направо безумие де се държи в складовете. Всеки ден престой в тях води до загуби, защото за тяхното поддържане се правят разходи, които са значителни. Но най-голямата загуба идва от това, че след като продукцията не се реализира, явно не може да се възстановят средствата за нейното производство. Финансово-икономическата логика в такъв случай диктува залежалата продукция да се продаде на по-ниска цена. По този начин постъпват притежателите на облекла, обувки и друг вид стоки. Това означава в нашия случай качествено залежало българско сирене да се продава по 7, вместо по 10 лв. Това ще доведе до значително повишаване на консумацията и по този начин залежалата стока, ако не изцяло, но по-голямата част от нея ще се продаде.
Защо това не става? Защото на нея се противопоставя печалбарската логика. Има ли такава? Отговорът на този въпрос се получава, след като се направи сметка за производствените разходи. Качествено сирене се произвежда от 6 л мляко. При положение, че изкупната му цена е 60 ст. за литър, суровината съставлява 3,60 лв. от себестойността. Като се добавят разходите за труд, транспорт, консумативи и други, пълната себестойност на килограм сирене е в порядъка на около 5 лв. Така че, ако го продават на търговците за 6 лв., производителите ще имат печалба 20%. Но те смятат, че това не е достатъчно и го продават по 7 лв. Търговците също имат разходи, при това

те искат да печелят

поне колкото производителите, а ако може и повече. И се оказва, че може. Именно поради това цената на сиренето в магазина е 10 лв., а понякога и повече. Това се отнася и за вносните продукти. При положение, че рублата рязко се обезцени и разменният й курс е 50 за едно евро или 25 за един лев, в магазините за руски хранителни стоки у нас цените се задържат на същото равнище.
Според Агенцията на млекопреработвателите евтиното сирене от Северна Европа, което така и не успях да открия, се дължи на факта, че там се дават високи субсидии на млекопроизводителите. Това донякъде е вярно. Но в същото време както у нас, така и в другите страни няма субсидии за млекопреработвателите. Затова те работят с печалба от 7-8%, което се смята за напълно достатъчно, така че производството да е рентабилно.
Какво предлагам. Агенцията по храните да прояви интерес към залежалото сирене и кашкавал, защото те също имат срок, в който са годни за безопасна за здравето на хората употреба (максималният е 6 месеца, при положение, че се съхранява при специални условия). Да се провери докога той е валиден за произведеното и залежалото сирене и кашкавал и да даде предписание или да се реализират в установения срок, или да се унищожат. Почти съм сигурен, че тогава и най-нискодоходните българи ще могат да опитат нещо по-качествено, вместо да купуват наистина евтино, но некачествено сирене, което се продава на Женския пазар.