Вапцаров, кой днес чете поезия?

Кой, наистина кой? Ако някога ти написа, че не е време за поезия, днес хич не е. Нито е време за някакви вери и идеи, за глупави сантименти, за празни илюзии и химери.
Кой днес ще чете "Романтика" и ще се вълнува от песента на моторите? Кой може да се заблуждава, че някъде е възможен нормален човешки "труд и свобода"?
Кой днес ще чете "Вяра" и ще повярва, че "утре ще бъде живота по-хубав, живота по-мъдър"?
Кой днес ще чете "Двубой" и ще приеме, че някога можем да изградим "един живот желан и нужен, и то какъв живот"?
Кой днес ще чете "Писмо", за да се заблуждава, че може някога да съмне и "с главите си да счупим ледовете"?
Кой днес чете "История"? Кой?...
И днес, както някога бедните са бедни, а богатите богати. Имащите - имащи, нямащите - нямащи. Животът е същото "озъбено свирепо куче". Същият е "извергът и мерзкият стрелец". Същите са "сивите влажни стени" и "кървавата ретроградност". Същата е болестта, от която в мрачните бордеи гаснат нечии очи? Същото е пространството, през което трябва да крещим, за да преминат думите ни и да си кажем нещо...
А кое е различното? Различното е, че бедният се нарича клошар и че може да умре от глад, когато и където си поиска. Различното е, че богатият може да е мутра и да го застрелят на някой ъгъл като куче, или пък той да застреля някого. Въпрос на избор. Различното е още, че премиерът може да е бивш пожарникар, а едновременно с това - нещо като банкер.
Не, поете, днес хич не е време за поезия!