Върнете заводските и училищните лекари

Здравето е най-ценното нещо в живота на човека. Ненапразно най-честото пожелание към близки и познати е да бъдат здрави, защото другото все някак ще се уреди. С въвеждането на всеобщото безплатно здравеопазване в България през 1948 г. се пристъпва към създаването на лекарски кабинети в предприятията. Тогава се полага и началото на индустриализацията на страната. Когато обаче едно предприятие се пуска в експлоатация, е задължително в него да има обзаведен лекарски кабинет и "персонал" - правоспособен лекар и медицинска сестра. Тези кабинети изиграват голяма роля в опазването на здравето на работниците, а на заболелите - помощ за бързо оздравяване или насочване към специализирано здравно заведение. Кабинетите са снабдени с медикаменти за оказване на първа помощ и за започване на лечение. На хиляди хора направо е спасен животът, защото им е оказана своевременна медицинска помощ.
Какво е положението сега? Лекарски кабинети към предприятията има... по изключение. При общото неблаговидно състояние на системата за здравеопазване заболяемостта непрекъснато се увеличава, а лечението става все по-неефективно. Почти е занемарена профилактиката, която води до ранно откриване на заболяванията и това предполага своевременно лечение в начална фаза, когато изгледите за успех са повече. Понеже и охраната на труда е занижена, расте броят на трудовите злополуки. Когато обаче те се случват, няма кой да окаже бърза първоначална помощ на пострадалите. От друга страна, леките заболявания се подценяват от хората и те се самолекуват, защото искат да си спестят чакането пред лекарските кабинети. А, както каза университетски преподавател от Медицинска академия, лечението без диагностика е все едно да се предприеме

планински поход през зимата с джапанки

Има стотици случаи, когато леко пострадали работници впоследствие се превръщат в инвалиди, защото своевременно не им е оказана медицинска помощ.
Бързата помощ в България е само условно такава. В София, където се смята, че тя е на най-високо равнище, при български стандарт трябва да дежурят 30 линейки, а те всъщност са 12. Според европейския стандарт трябва да бъдат 58. Съвсем естествено е, че при това положение не може да се спази нормативът, според който линейката трябва да пристигне за 6-7 минути при тежки случаи и до 20 минути - в останалите. Много по-често обаче това става след 2-3 и повече часа, когато вече е късно и тогава вместо в болницата, пострадалия го откарват в моргата.
Какво трябва да се направи? Държавата се оказва безсилна да осигури необходимата система за здравеопазване. Затова инициативата трябва да се предприеме по неправителствен път. Една част от здравните вноски, плащани от работниците и работодателите, трябва да се заделят за създаването и оборудването на лекарски кабинети по предприятия и за заплати на медицинския персонал. В тях трябва да се пренасочат част от личните лекари, така че сегашните да обслужват само неработещите. За работниците и служителите личните лекари да бъдат тези в кабинетите по предприятия и учреждения. Така на тях ще се спестява много време и нерви, които сега се хабят за отиване и чакане пред кабинетите на личните лекари. Заводските лекари ще извършват профилактичните прегледи, ще изписват рецепти и ще издават направления за специалисти.
Това е свързано с преодоляването на много трудности от различен характер, но още по-сложно е връщането на лекарските кабинети в училищата, въпреки че това определено е насъщна необходимост. Защото

децата ни намаляват с всяка година,

поради което държавата и обществото трябва да полагат особени грижи за тяхното здраве. При нарасналата агресивност в поведението на учениците, засилената употреба на алкохол и на наркотици произшествията се увеличават. Има хиляди случаи на тежки увреждания и наранявания, като десетки от тях завършват с фатален край. Някои от тях е можело да бъдат предотвратени, ако на пострадалите е била оказана бърза медицинска помощ. Ето защо връщането на лекарските кабинети в училищата не търпи отлагане. Понеже все повече лекари напускат страната, в училищните лекарски кабинети трябва да се изпращат студенти медици от последните курсове на следването им под формата на задължителен стаж. Могат да се привлекат пенсионирани лекари срещу хонорар. Лекарите са на 6-часов работен ден, а реално той е 4-5 часа. Нищо няма да им коства да дават дежурства по 2-3 часа в училищните кабинети, като се намери форма за тяхното заплащане. Така хем ще си увеличават доходите, хем и ще бъдат още по-полезни за обществото, в частност - за децата.
Вероятно изложените размишления и особено направените предложения ще бъдат оценени като неекспертни, неосъществими и пр. "не", т.е. в някаква степен илюзорни, дори некомпетентни и лаишки. Но не трябва да се забравя, че те са били практически осъществявани в определени минали периоди. Следователно и сега може да се превърнат в действителност. В много държавни институции и дори частни компании има лекарски и стоматологични кабинети, въпреки че част от служителите дори не плащат здравни осигуровки, защото те се поемат от бюджета. Така се оказва, че хората и по този показател се делят на привилегировани и онеправдани. Не излиза ли така, че държавата за едни е социална, както е по конституция, а за други - антисоциална, както е на практика.