21 Май 2024вторник12:19 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Великден - пътешествие във времето

Защо католиците и православните християни имат различия при определяне датата на големия празник

/ брой: 67

автор:Кирил Момчилов

visibility 2714

Не се чудете защо най-важният християнски празник се празнува по различно време от католиците и от православните християни. Спорове за определяне на датата на Великден е имало още през втория век от нашата ера.
Христос бил разпнат в навечерието на юдейския празник Пасха, централния празник в юдейската религия. Юдейската Пасха (Песах) отбелязва чудотворното избавление на евреите от египетското робство и според юдейския календар е на 14 нисан - месеца на жътвата - и започва с новолунието. А Пасхата е две седмици по-късно - при първото пролетно пълнолуние. Всяка година пълнолунието е по различно време, затова и празникът е... "подвижен".
Християнската Пасха (Великден) винаги се чества в неделен ден. В Римската империя имало голямо етническо и религиозно разнообразие сред населението. Поради тази причина имало различия в определяне датата на Великден сред християните. На Първия вселенски събор в 325 г. бил направен опит за всеобщо разрешение на проблема. Решено било всички християни да празнуват Пасхата в първия неделен ден след пълнолунието след пролетното равноденствие. Но не заедно, а след еврейската Пасха и то не от всички християнски народи едновременно.
Причината била различното определяне на пролетното равноденствие в римската и александрийската астрономическа система. Римската църква приела 18 март, а Александрийската - 21 март, за ден на пролетното равноденствие. През VI век римската църква приела александрийската Пасхалия, а от VIII до ХVI век Източната и Западната църква са празнували едновременно Великден.
Разликата в датата на празника след това и до наши дни се дължи на следните обстоятелства: в 1582 г. папа Григорий ХIII наредил да бъде коригиран Юлианският календар, който изоставал от слънчевата година с 10 денонощия: 5 октомври станал направо 15 октомври. Но Източната църква отказала да възприеме т. нар. Григориански календар. Едва през 1923 г. - през май и юни, в Цариград, на специално съвещание, православните църкви вземат решение за "изправяне" на Юлианския календар, като 1 октомври 1923 г. се смята за 14 октомври.
Българската автокефална църква въведе т. нар. нов стил през 1968 г. Римокатолиците и протестантите празнуват Великден едновременно по Григорианския календар, докато християните все още не са единни.
Пасхалните таблици изчисляват Великден между 22 март и 25 април, докато по Григорианския календар (нов стил) границите се изместват между 4 април и 8 май. В България Великден през 2013 година бе на 5 май, през 2014-а - на 20 април, през 2015-а - на 12 април, 2016-а - на 1 май, 2017-а - на 16 април, а сега - на 8 април!



Иларион Макариополски

"ЗА ВСЯКОЕ ЕПИСКОПСТВО - ПРАВОСЛАВНыХ!"


Тази крилата фраза била изречена от Иларион Макариополски (1812-1875) на 3 април 1860 г. по време на тържествената служба по случай Великден в българския храм "Св. Стефан" в Цариград. Според църковните канони от този ден българите отказали да признават върховенството на Цариградската патриаршия и бил поставен въпросът за независима българска църква, за признаването на отделна българска нация със съответните права в Турската империя. Разраствало се българското национално движение!
Пръв Неофит Бозвели (1785-1848) придаде на православието български дух - откри легалната борба срещу Патриаршията, която бе успешно продължена от епископ Иларион Макариополски. За независима българска православна църква продължи да се бори и Антим I - първият български екзарх, чиято 200-годишнина от рождението отбелязахме преди време. Нека се знае, че Българската екзархия бе учредена в 1870 г. - точно хиляда години след раждането на българската църква!






ПЕТЛЬОБОРСТВО НА КОКОШИЯ ПАЗАР

По великденските празници през първата половина на ХХ век в столицата организирали бой на пернати. Петлите били с имена на известни политици. Схватките протичали най-напред на Кокошия пазар (на ъгъла на днешната ул. "Алабин" и бул. "Витоша"), а след това - на пасажа "Св. Никола"(близо до ЦУМ), разрушен от англо-американските бомбардировки през 1944 г.
Арената била оградена с тараби, имало и глашатай-съдия, който спирал двубоите, преди някой от гладиаторите да предаде богу дух...
Тартор на петльоборците бил Иван Тахов - един от известните софийски бохеми. Той отглеждал птиците си в квартал "Красно село", дресирал цяла орда пернати.
"Бойният петел трябва да е заядлив и скоклив, а не трътлест, да се захранва, но да не се прехранва, задницата му да стърчи, а не да трие трътка по земята!" - цитира ни от спомените на дядо си внукът му Росен в една публикация.
Преди боя петелът трябвало да е гладен, на арената дресьорът му подавал мръвка, завързана на тояжка, но така, че да не я кълве, а да се озлобява... Настръхнал, подлуден, петелът влизал в "сражението" с противника, който бил подготвян по същата методика.
Най-голям съперник на Иван Тахов бил писателят Дамян Калфов (1887-1973), който специализирал "дисциплината" "Бой с петли" в Цариград през 1928 г. 
Днес ни е трудно да си представим "заседанията" на Птичия парламент, където хвърчали бойни петли с имена Стефан Стамболов, Александър Стамболийски и други видни политици от миналото. Но че се е леела кръв и са летели пера, не бива да се съмняваме: един петел кълвял гребена на "Васил Радославов", друг скубел опашката на "Александър Цанков"... Какво зрелище за софиянци, какъв отдушник на социалното напрежение през онези далечни години!



Иван Тахов

Сглобката катастрофира енергетиката, плащаме ние

автор:Дума

visibility 131

/ брой: 93

Ще работим за мир, срещу войната и превъоръжаването

автор:Дума

visibility 126

/ брой: 93

Време е за социална държава!

автор:Дума

visibility 143

/ брой: 93

Никога не изневерихме на избирателите

автор:Дума

visibility 126

/ брой: 93

Еврото може да се отложи и след 2025 г.

автор:Дума

visibility 124

/ брой: 93

Курортите на път да останат без персонал

автор:Дума

visibility 116

/ брой: 93

Обмислят ББР да дава безлихвени кредити на чиновници

автор:Дума

visibility 115

/ брой: 93

Президентът на Иран загина в катастрофа

автор:Дума

visibility 118

/ брой: 93

20 на сто от учениците в Хърватия залагат

автор:Дума

visibility 103

/ брой: 93

Мадрид отзова посланика си в Буенос Айрес

автор:Дума

visibility 122

/ брой: 93

Накратко

автор:Дума

visibility 91

/ брой: 93

Само обещания

автор:Деси Велева

visibility 100

/ брой: 93

Олимпийско лицемерие

автор:Нешка Робева

visibility 103

/ брой: 93

Коалиция на приятелството

автор:Лозан Такев

visibility 109

/ брой: 93

Всеки глас за малки леви партии е загубен

автор:Дума

visibility 121

/ брой: 93

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ