Влюбеният в балета

Цялата фамилия на Никола Хаджитанев е тясно свързана с изкуството. Баща му е художник. Майка му работи дълги години в киното. Леля му е цигуларка, водач на втори цигулки. Двамата му дядовци са оперни певци. Една от братовчедките е балерина от класа на Маша Илиева. Тя предлага на майка му Никола да се яви на изпит в балетното училище и той постъпва там в трети срещу четвърти клас. Със съучениците му формират доста силна мъжка група. Преди това не е гледал балетни спектакли. Покрай братовчедката е имал досег с това изкуство, но не е планирал да се занимава с него. С годините обаче все повече се влюбва в балета и решава, че това е неговият път. Съвсем логично следва завършването на специалностите "Балетна режисура" и "Балетна педагогика" в Академията за музикални, танцови и изобразителни изкуства в Пловдив и второ висше образование - "Арт мениджмънт", пак там.

Тогавашното момче вече е на тридесет и три и е премиер-солист (танцува първите роли) на Софийската опера - вече 14 години. Всъщност, поверяват му повечето от тях още от постъпването в нея. Изявите обаче не са само у нас. С партньорката му Марта Петкова гастролират в чужбина и то доста често. Гостували са на Кремълския балет. Изпълнявали са главните роли в постановката "Корсар" не къде да е, а в "Болшой театър". Имали са гастроли в Съединените Щати, Япония, Германия и Италия.

Като най-големи свои постижения определя достигането до финал в Международния балетен конкурс във Варна (заедно с други десет свои колеги). Не взема награда, но смята участието си в престижното танцово състезание за немалко постижение, защото има силна конкуренция. Доста от другите финалисти сега са много известни, успели балетисти. Печели също така отличие за партньор - пак на този фестивал, Голямата награда на конкурса "Анастас Петров", първо място за класически балет и второ за модерен - в Италия, приза "Златно перо" - на слушателите на "Класик ФМ радио". Удостоен е с множество грамоти и стипендии. Радва се, че някой оценява работата му. Хубаво е хората да бъдат стимулирани, а това е един от начините.

Сред "големите" му роли (с цялата условност на израза) са Джон от "Зорба гъркът". Изпълнявал го е и у нас (почти в цяла България), и в чужбина. Публиката го харесва. Също се превъплъщава в Базил в "Дон Кихот", в Солор в "Баядерка". Освен че са успешни, тези образи са и сред любимите на самия Никола Хаджитанев. Много обича и Хосе от "Кармен", и Арман от "Дамата с камелиите". Никога обаче не е имал възможност да изпълни главната мъжка роля в "Ромео и Жулиета". Надява се да възстановят спектакъла и тогава да получи този шанс. Иска му се да танцува и Евгений Онегин, заради хореографията на световноизвестния Джон Кранко, чийто спектакъл е гледал. Много е трудно обаче човек да е универсален - да може да изпълнява много стилове. Но Никола Хаджитанев е танцувал и съвременен балет. Стреми се всяка роля да пресъздаде с характерните й движения и пластика. Смята, че артистът трябва да се доближи максимално до героя, да даде всичко от себе си. Един дивак, например, е съвсем различен от принца като поведение и оттам - като претворяване от страна на танцьора.

От друга страна, но пак свързано с работата - балетистите от трупата на Софийската опера са много близки помежду си. Като голямо семейство са. Прекарват доста време заедно. И извън София колегите ги приемат много топло. На сцената му е приятно - работи, чувства се добре с всички. С Марта Петкова - диаманта в тази общност - си партнират отдавна. Доста са пътували и работили заедно. Ясен Вълчанов дълги години е негов репетитор. Дал му е много, помогнал му е в професионалното развитие и израстване. От режисьорите работи най-добре с Петър Луканов - хореограф на "Козия рог" и много други балетни спектакли. Би му била любопитна творческата среща с Пол Уайтфут - гледал е негови спектакли в интернет, с Уилям Форсайт - много добър съвременен хореограф, с Иржи Килиан... Извън това - в момента подготвя премиери - "Танго" и "Лебедово езеро".

На нас - зрители, читатели, слушатели - творческите професии може да изглеждат лесни, не особено сериозни, защото някои смятат, че артистите работят, но и се забавляват. Това обаче съвсем не е така. Никола Хаджитанев няма много време за почивка. През лятото има гастроли. Участва в балетната академия на примата Диляна Никифорова в село Мариан. По принцип е човек, който обича да е ангажиран. Почива на море, ако има късмета да му се намерят десетина свободни дни. Хубаво е да се почива - чисто физически - тялото се отморява. Но в тази професия не трябва да е много - човек се отпуска, губи тренинг. Балетната сцена е рискова - една травма може да сложи край на кариерата. И затова танцьорът трябва да е в кондиция. А иначе - като всеки млад човек - отдъхва с приятели в заведения. Не се ограничава от излизания, купони. Но гледа да има мярка.

И е пълен с идеи за неща, които му се иска да направи в бъдеще. Например, да се насочи към хореографията - да реализира свой собствен спектакъл.

В личен план се чувства удовлетворен. И как да не е така - има прекрасни родители, син на осем години, който е ученик в музикалното училище със специалност "Тромпет". Когато са заедно, обръщат внимание на музикалния инструмент, но и играят, излизат навън, ходят на кино, на театър. По принцип Никола Хаджитанев не обича да говори за себе си. Споделя, обаче, че се стреми да намира време за приятелите, за родителите си. Харесва му и да е насаме със себе си, да остава вкъщи.

Малцина може би знаят, че обича да реставрира разни неща. Преди време имал мотор, който поправил с помощта на приятели. Не пропуска и да чете - Кърт Вонегът, Оскар Уайлд... Гледа и филми - такива, които вече не са модерни, но го обогатяват емоционално и духовно, от старото руско кино, например. Търси доброто у хората, старае се да е спокоен, да не се нервира дори и от софийския трафик.

Това е досегашният житейски и творчески път на Никола Хаджитанев. Любовта към балетното изкуство при него идва с времето, но пътят му е избран не току-така, даже напротив. И ще продължава, без съмнение, все напред. А талантът му ще се развива все към по-високи нива.