19 Май 2024неделя07:26 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Връх Еледжик пази спомен за Бенковски

/ брой: 215

автор:Богомил Колев

visibility 7608

Името на Еледжик ще остане в българската възрожденска летопис с героичните дни на паметната и славна Априлска епопея през 1876 г. В началото на март 1876 г. Г.Бенковски посещава с. Мухово, където в къщата на Хр.Томин се събират повече от 50 души. След пламенна реч на Бенковски, призоваваща към извоюване на свобода чрез оръжие, присъстващите го одобряват за апостол и техен водач. Полагат клетва. За председател на местните въстанници е избран един от най- уважаваните в селото патриоти - 42-годишният Вълко Стойнев (Стойнов). Следва много бърза и активна подготовка на въстанието. Жителите на Мухово стават едни от най-доверените хора на Г.Бенковски. От Мухово Бенковски пристига в Калугеровия манастир "Св. Никола", който е определен за пропаганден център на въстанието по поречието на р. Тополница. В този манастир се провежда събрание, на което присъстват видни и верни на делото народни хора - над 25-30 души. Повтарят се процедурите със завладяващи и силно въздействащи речи на Г. Бенковски, полагане на клетва от присъстващите, основаване на революционни комитети. За революционен център на въстанието е избрано село Церово - с председател на тамошния комитет влиятелният и предан на народното дело Гене Телийски - 46- годишен. Заедно с приятеля си Цвятко Брашков с мното свои средства доставя оръжие припаси и др. Те двамата са избрани за делегати на Оборище. Активна е подготовката и в с. Калугерово, която се извършва под ръководството на тамошния комитет с председател бившият учител - 55-годишният Теофил Бейков.
 Новината за преждевременното избухване на въстанието се разнесла към селищата по поречието на река Тополница като мълния. Възванието пристига навреме и късно до вечерта на 20 април 1876 г. въстанието в Церовския район избухва. На 21 април Хвърковата чета на Бенковски пристига в този район и заварва всички села въстанали и готови за път. Населението на Церово, Лисичево, Калугерово, Виноградец, Славовица, Горно Вършило, Долно Вършило е натоварило своята покъщнина на колите и е готово да напусне селата си на път за Еледжик. Оттук на 21 април големият поток от мъже, жени, деца и старци с препълнени коли се изтегля навътре в пазвите на планината и се установява по поляните и край малките дерета около Градището. Организира се лагеруването. Въстанниците избират 13 души за ръководство и отбрана на лагера. За председател и Главен войвода е избран Гене Телкийски (наричан Гено Теллията)- председателят на комитета на с. Церово, за негов помощник е избран Теофил Бойков от с. Калугерово. Един ден преди избухване на въстанието военният съвет представя на Бенковски в Панагюрище план, съгласно който въстаниците са разпределени на 15 бойни подразделения. Тези части са поставени на различни места за завардване на пътища и пътеки по посока към лагера. Съгласно официални източници броят на годните да носят оръжие и да воюват въстанници е около 2000 души. Целият лагер, заедно с останалата част от семействата - жени, деца и старци, наброява над 5000 души.
На 26 април 1876 г. призори на върха пристига една чета от около 100 души, предвождана от войводата Иван Ворча. Бойният дух на въстаниците и настроението на техните семейства се повдига много. Куражът, смелостта и решимостта на защитниците на Еледжик да се бият с врага на живот и смърт нараства още повече, когато Бенковски посещава лагера, за да го инспектира. Апостолът дава указания за продължаване на работите по укрепването на лагера за отбрана, за направата на окопи и др. Mоже да се обобщи, че Бенковски дава добра оценка за извършените укрепления. Въодушевлението от посещението, наставленията и огнените слова на Главния Апостол Бенковски до такава степен повдигат духа на въстаниците и техните семейства, че те забравят за грозящата ги опасност от нападение на противника и се хващат на едно голямо българско хоро. З. Стоянов съобщава: "Върху вървежа на общото дело, залюля се пъстро хоро на върха на планината, върху една зелена и росна поляна, покрита с всякакви балкански цветя. Ех, че хоро ли пък беше, дявол да го вземе! Не зная на другите участвующи и присуствуващи там как подейства, но колкото за  мене, с гордост го изповядвам - благодарих се, считам се и досега за щастлив, че съм бил честит да присъствувам там... Хорото на Еледжик стана много по-голямо, отколкото беше в Поибрене. И сам Бенковски не можа да се стърпи да се не залови и обикали няколко пъти. Когато скачаха юнаците и си забиваха краката в бозалъка, тоя последния се отхвърляше настрани като че го вееха с вили"
На 26 април късно вечерта, при много лошо дъждовно време, Хвърковатата чета на Г. Бенковски тръгва за Белово за вдигане на въстание, по молба на местния революционен комитет. На другия ден малко преди обяд конниците пристигат в Сестримо, после и в Белово. Пристигнали в Белово, въстаниците запалват жп гарата, убиват няколко турци, разрушават жп линията, повреждат мостове и прекъсват телефонните линии. Същия ден след обяд конната чета поема обратния път, преминава през с. Ветрен и на 28 април пристига на Еледжик. Съгласно източници към тях по пътя се присъединяват от 40 до 100 души български юнаци от Ветрен.
Докато Бенковски с конницата действа в Белово, лагерът на Еледжик е нападнат два пъти. Със задружни усилия защитниците на лагера успяват да отблъснат противника, като му нанасят загуби.
На 30 април започват да пристигат неприятни новини: на 22 април паднала Стрелча, на 26 април - Клисура и Петрич. Панагюрище е в опасност. Брацигово, Батак и Перущица са блокирани от турски аскер и башибозук. От всички места на Среднгорие и Тракия се иска помощ. Бенковски с неговата чета непрекъснато се движи от позиция на позиция, от едно място на друго, за да оказва помощ с жива сила, да дава указания и да повдига духа на сражаващите се въстаници. В този труден момент по молба на жителите на Панагюрище, което изпада в критична бойна обстановка, той решава бързо да им окаже помощ. В прощална реч пред защитниците на Еледжик войводата Бенковски обещава, след като отблъснат противника, пак да се върне при тях, като ги окуражава и насърчава през това време да се разбират "един друг братски... за успеха на общото дело".
След като Бенковски с четата си напуска Еледжик от Ниш войска, наброяваща 3000 души аскер, оръдия, много на брой башибозуци и черкези, предвождани от Хасан паша, напада защитниците на лагера. В околностите на напълно опустошения и разрушен до основи лагер са избити 300 души. Въпреки отчаяната съпротива на 1 май лагерът на Еледжик бил разгромен, а стеклите се в него българи, включително жени и деца, били зверски избити.
На другия ден главатарят на османлиите  влиза в с. Церово и го подлага на ограбване и опожаряване. Същите злодеяния той извършва във всички въстанали села. Източниците съобщават, че в с. Ветрен от наличните 1360 къщи са опожарени над 1000. След края на сраженията почти всички чети от Средногорието се изтеглят в районите на Троянския и Тетевенския Балкан. Тази част на Балкана става свидетел на разгрома на остатъците от четите и избиването на бунтовниците.
Жертвите по време на паметните априлски събития през 1876 г. не са били напразни. Само след една година започва Руско-турската освободителна война, завършила успешно с подписване на мир и възстановяване от пепелищата на третата Българска държава.
   

"Булгаргаз" съди "Газпром" за 400 млн. евро

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 91

КЕВР: Евтиното парно ще доведе до по-скъп ток

автор:Дума

visibility 1079

/ брой: 91

Изпитът за ловци поскъпва

автор:Дума

visibility 1108

/ брой: 91

Състоянието на Фицо остава "много тежко"

автор:Дума

visibility 1215

/ брой: 91

Нидерландия ще има дясно правителство

автор:Дума

visibility 1134

/ брой: 91

Скъсаха Преспанския договор в Атина

автор:Дума

visibility 1249

/ брой: 91

Извънредно положение в Нова Каледония

автор:Дума

visibility 1082

/ брой: 91

5 куршума

автор:Таня Глухчева

visibility 1299

/ брой: 91

Стъкмистика

автор:Мая Йовановска

visibility 1243

/ брой: 91

За достойна България в мирна Европа!

автор:Дума

visibility 1187

/ брой: 91

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ