24 Април 2024сряда06:05 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

България никога не е губила своята памет за героизма на участниците във въстанието

Памет

Връхна точка в битката за свобода

Илинден-Преображенското въстание показва българският дух и остава завинаги в народната памет

/ брой: 144

автор:Григор Велев

visibility 792

Григор Велев


Илинденско-Преображенското въстание отбелязва връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи. То избухва на 20 юли (2 август нов стил) на деня на църковния празник "Илинден" през 1903 г. Обхваща Битолския и Солунския вилает.

Преображенското въстание на тракийските българи от четвърти Одрински революционен окръг се вдига на 14 август 1903 г. на църковния празник "Преображение господне". Потушаването на въстанието води само в Източна Тракия до 30 000 български бежанци, заселени предимно в днешна Бургаска област.

Подготовката

След организираното от Върховния македоно-одрински комитет Горноджумайско въстание напрежението в Македония нараства чувствително. Правителството на Османската империя засилва репресивните мерки, съсредоточава военни и полицейски части, които извършват масови беззакония. Увеличават се стълкновенията между турските въоръжени сили и чети на комитета.

В тази обстановка през януари 1903 г. част от членовете на ЦК на ВМОРО начело с Иван Гарванов свикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско.

На конгреса не присъстват задграничните представители Гоце Делчев и Гьорче Петров. След дълги дискусии задграничното представителство на организацията в София се присъединява към това решение, макар че Гоце Делчев е против прибързани въоръжени действия, защото познава обстановката и смята, че без българска подкрепа може да се стигне до поражение. След идването му в Македония се среща със завърналия се от заточение Даме Груев и двамата решават да подкрепят взетото решение, което е разпратено по окръзите. Затова според тях връщане назад не може да има.

В навечерието на въстанието, обаче той е убит край село Баница на път за конгреса на Серския революционен окръг.

През май 1903 г. Христо Матов изготвя "Общ план на въстанието", в който се излагат средствата и целите на революционната борба.

Реорганизират се въстаническите окръзи, приема се тактика за действие на чети, терористи и на мирното население, изясняват се отношенията с малцинствата в Македония, с чужденците и с османските власти, както и други въпроси.

На 20 юни 1903 г. ЦК на ВМОРО в София изпраща писмо на военния министър Михаил Савов, с което информира него, правителството и княз Фердинанд за приблизителната дата на начало на въстанието и общото състояние на организацията вътре в Македония. В писмото се засяга и въпросът за намеса на българската армия на страната на въстаниците, като се констатира, че това е положително прието от революционерите.

Михаил Савов писмено отговаря, че въстанието трябва да бъде отложено за октомври 1903 г. или дори за май 1904 г., докогато българската войска бъде превъоръжена и способна за подобни военни действия, в противен случай не би имала възможност за намеса.

Въпреки това революционерите не се отказват от поетия курс. Началото на бойните действия в Одрински революционен окръг се определя на Конгреса на Петрова нива за 6 август (19 август) (Преображение Господне).

Избухването 

В определения ден щабът на въстанието в с. Смилево в състав Дамян Груев, Борис Сарафов и Анастас Лозанчев нарежда на въстаническите отряди да започнат бойни действия.

Боевете в Македония започват на 2 август (нов стил) 1903 г. - Илинден. Масово въстава Битолски революционен окръг. Солунският революционен окръг на ВМОРО е част от структурите на революционната мрежа и обхваща част от Солунския вилает на Османската империя. Подготовката за вдигане на въстание в Солунския окръг започват веднага след Софийското съвещание на ВМОРО от януари 1903 г.

Битката при връх "Ножот"

Това е най-голямото и кръвопролитно сражение, водено от ВМОРО за целия период на съществуването на Организацията след Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. 

Битката е около връх Ножот, близо до село Ракле, а снимките и разказите за битката се разнасят из целия свят. Сутринта на 14 юли турски аскер се насочва към връх Ножот с цел да го обградят, друга група турски войски от изток открива огън по главното четническо командване. Четниците, намиращи се на Ножот, също откриват стрелба по идващия аскер. До обяд турците обсаждат района, пристигат нови турски отряди начело на Енвер бей. Турска рота атакува останалите отцепени 18 младежи на североизточния склон, притиснати и от изток от аскер, всички падат убити. Турците превземат още един склон, което открива възможност за тилово нападение на Ножот. В следващите няколко дни аскерът залавя и убива няколко загубени и ранени четници.

Общият брой на загиналите четници в района на връх Ножот е 67, като по-голяма част от тях са родом от Княжество България.

Вторият етап

Преображенското въстание е част и по-скоро втори етап или продължение на  Илинденското въстание на българите от Македония. То вдига на 14 август 1903 г. Според сведенията на Христо Караманджуков важна роля за развитието на революционната дейност в района изиграва конгресът на окръга, председателстван от Гоце Делчев и проведен в Пловдив от 13 до 15 април 1902 г. На него са взети важни решения.

Одринският окръг е разделен на пет района, а територията на най-важния първи район била разделена на три революционни окръга. По късно през 1903 г. конгресът на Петрова нива окончателно утвърдил разделянето на окръга на райони, които са описани в конгресните протоколи, но само един от тях, първи Малкотърновски район, вдигнал и изнесъл Преображенското въстание.

На 18 август бойните действия започват. Само за два дни Странджа е завладяна. Постепенно на фона на тази всенародна еуфория до ръководното тяло, разположено на връх "Циганка", една след друга пристигат тревожни вести. В Малко Търново е изпратено подкрепление, градът е блокиран. Получават сведения от Одрин за мобилизация на първи, втори и трети турски корпус.

Странджанска република

С успешното провеждане на въстаническите действия турските войски са прогонени по черноморското крайбрежие от българската граница до Ениада и във вътрешността на Странджа от тази граница до Лозенград. С изключение на Малко Търново от всички селища в този район властта на султана е премахната. Завзетата от въстаниците широка планинска област остава извън обсега на турските закони. В нея органите на турското управление не са в състояние да упражняват своята дейност.

В резултат на това е сформирана т.нар.    Странджанската република, срещана още като Странджанска комуна. Тя просъществува малко повече от 20 дни на част от територията, завладяна от въстаниците. Установената нова демократична власт влиза в своите функции. Тя е пазител на реда и спокойствието на населението, оповестява свой ред и поема защитата правата на населението, съгласно установения порядък, разглежда спорове между селяните, преследва и наказва разбойниците и предателите на народа, събира от населението парични средства и хранителни и други материали във форма на налози и реквизиции, определя и налага различни тегоби, за да се осигури материална издръжка на революционната организация и на разгърналото се въстание. Турските военни предприемат усилени претърсвания в близките български села, арестуваните са 33-ма души и са изпратени в Одрин на военен съд. Четирима са осъдени на смърт чрез обесване, а останалите на 15 години заточение. Мнозина дейци се спасяват с бягство в България. С това на практика се изчерпват въстаническите действия.

Равносметката

Проведени са 289 сражения с участитето на 26,000 въстаници. Загиналите бойци са 994, а над 200 села са опожарени. 12 440 къщи са подпалени и около 4700 цивилни са убити, а 3122 жени са изнасилени. След въстанието повече от 30 000 българи стават бежанци.

От книгата "История на българите в Македония"


Община Гоце Делчев ще проведе обичайния събор в село Попови ливади във връзка 120-та годишнина от експлоадирането на Илинденско - Преображенското въстание. Тази година съборът ще се организира на 29 юли, събота. 

Програмата ще стартира в 10,30 часа пред паметника на Гоце Делчев на Попови ливади със заупокойна молитва за починалите в Илинденско - Преображенското въстание и молебен за здраве, които ще отслужи Негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Серафим.  На мемориала на Гоце Делчев ще се произнесе слово във връзка въстанието и ще бъдат положени венци и цветя в символ на благодарност и поклонение пред паметта на участниците в Илинденско-Преображенското въстание. 

В 11,30 часа на огромната поляна в село Попови ливади, ще стартира празничният концерт. В програмата ще вземат участие оркестрите "Щуро маке", "Класик", "Ивелия", "Неврокоп", "Импулси", "Македонски ритми" и "Европа". В празника ще участват и Румяна Попова, Неврокопският отбор за национални песни и танци - Гоце Делчев и квартет "Белканто". 

Великденската трапеза поскъпва

автор:Дума

visibility 408

/ брой: 77

Рязкото застудяване удари реколтата от череши

автор:Дума

visibility 447

/ брой: 77

Когато ни свърши руския петрол, бензинът поскъпва

автор:Дума

visibility 421

/ брой: 77

България в еврозоната - по-реалистично е през 2026 г.

автор:Дума

visibility 374

/ брой: 77

Извращения

автор:Александър Симов

visibility 441

/ брой: 77

Диверсификация

автор:Мая Йовановска

visibility 411

/ брой: 77

За 10-те постижения след Десети

visibility 398

/ брой: 77

НА ВТОРО ЧЕТЕНЕ И ГЛЕДАНЕ

автор:Лозан Такев

visibility 428

/ брой: 77

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ