Все повече българи живеят сами

Все повече българи живеят сами в т.нар. едночленни домакинства, показват данни за пребояването на НСИ. Семействата с дете под 16-годишна възраст намаляват, а в 23 области над половината домакинства се оглавяват от човек, който не е икономически активен, тоест - не работи. Статистиката сочи, че средният размер на едно домакинство намалява от 5,6 лица през 1900 г. на 2,2 лица през 2021 г.

Броят на едночленните домакинства от 925 385 през 2011 г. нараства на 1 026 198 през 2021 г. За същия период двучленните домакинства намаляват с 11 121. 

В 78% от всички домакинства у нас не живее нито едно дете под 16-годишна възраст и това е най-високият процент за последните десетина преброявания, показват данните.

Домакинствата, в които главата на домакинството е от българския етнос, се състоят предимно от едно или две лица. Близо половината от домакинствата с глава от ромския етнос са многочленни - с четири и повече лица.

През периода колективните домакинства се увеличават с 20,6%, което основно се дължи на реформите в домовете за деца. Най-големи си остават домовете за стари хора, където преструктурирането предстои и там средна численост от 37 души. Най-малки са религиозните колективи.

НСИ отчита изменения и в броя и числеността на домакинствата по области. Те се дължат на специфичните особености на отделните области, свързани предимно с раждаемост и смъртност, както и с вътрешна и външна миграция и различното им икономическо развитие. Така домакинствата намаляват в 25 области, като най-чувствително в областите Велико Търново, Плевен, Враца. В 3 области обаче те нарастват - в София, Кърджали и Пловдив. Домакинство от един човек най-често има в София, а най-рядко в Кърджали и Благоевград.