Южна Сахара е била най-голямото пресноводно езеро на Земята

Пясъците на най-великата земна пустиня изглеждат безкрайни и вечни, но невинаги е било така. Само преди 6000 години почти цялата й територия е била покрита с пресноводно езеро, което е изчезнало при промените в климата и заради човешката дейност. Днес от него е останало езерото Чад, което осигурява вода за над 70 млн. души население, но то е бледо копие на миналото величие. Учените отдавна знаят, че е съществувало огромно езеро и сега в пустинята се срещат окаменели останки от древни риби. Неотдавна обаче климатолозите направиха модел на това как са се намалявали размерите на езерото в последните 15 000 години, съобщиха световните агенции. 
Езерото е имало максимални размери в периода преди между 5 и 11,5 хил. и само преди 6000 години си е оставало най-големият пресноводен водоем на планетата. Площта му е достигала 360 хил. кв. км - днешното солено Каспийско море е  малко по-голямо - 371 хил. кв. км. Данните показват, че голяма роля за намаляване на водната площ на езерото са изиграли нашите предци - хората от древността, които са населявали Северозападна Африка. Активното усвояване на земите и изсичането на горите са нарушили крехкия екологичен баланс в региона, а вятърът е довършил "погрома".
Падината Боделе, която е била някога сърце на древното палеоезеро, си остава и сега най-голям източник на прах, която мощните североизточни ветрове издигат високо в атмосферата и я пренасят през океана заедно с много тонове ценни вещества, натрупани при някога процъфтяващия тук живот. Такива хранителни вещества от Сахара учените откриват дори в топлата и влажна американска Амазония. С пълно право като девиз на днешната Сахара може да се използва надписът, който традиционно се слага в зданията на природните и антропологичните музеи: "Тук мъртвите помагат на живите".