Западните Балкани - накъде през 2013-а?

През отиващата си 2012 г. всички държави от бивша Югославия бяха изправени пред много сериозни предизвикателства, с които трябваше да се справят, за да успеят да продължат напред - някои в процесите на своята евроинтеграция, други - към членството си в ЕС и НАТО. Безспорно най-голямата държава от региона - Сърбия, имаше и най-големите предизвикателства пред себе си. Във вътрешнополитически план в страната се проведоха избори "3 в 1" - президентски, парламентарни и местни. Създадената преди три години десноцентристка Сръбска прогресивна партия (СНС) се наложи като основна политическа сила в западната ни съседка и заедно с новите-стари управляващи от Социалистическата партия на Сърбия (СПС) и партия Г17 плюс сформира новото правителство в Белград с премиер Ивица Дачич. Лидерът на СНС Томислав Николич спечели президентската надпревара и седна в креслото на опонента си и лидер на демократите Борис Тадич. Николич същевременно отстъпи лидерския пост в партията на заместника си Александър Вучич, който пое и поста на първи вицепремиер и знаменосец на борбата с корупцията. В тази борба паднаха и първите жертви, като например считаният за най-богат сърбин Мирослав Мишкович, задържан за злоупотреби в размер на 30 млн. евро.
Във външната си политика през новата година Белград ще трябва да се изправи пред едно от най-големите си предизвикателства, кошмари и страхове - проблемът с Косово. Бившата автономна област уверено крачи по своя нов път и властите в Прищина нямат ни най-малко намерение дори да се обръщат назад. Нещо повече - за тях Белград е равнопоставен външнополитически субект, с когото трябва да се решават общи наболели въпроси. Пренатовареното от проблема "Косово" сръбско общество няма леко и безболезнено да преглътне какъвто и да е акт, който дори и опосредствано да признава косовската независимост и това тепърва ще е най-лошият кошмар на огромната част от сръбската политическа класа. В икономически аспект Сърбия също ще се изправи пред редица сериозни изпитания - от подписването на нов "Standby" ангажимент с ММФ до справянето с бедността и безработицата в страната, която надхвърля 25 на сто. Но най-важното предизвикателство през 2013 г. за страната ще остане получаването на дата за започване на преговори за членство в ЕС, които отново пряко или косвено ще зависят от развитието на преговорния процес с косовските албанци.
В Босна и Херцеговина (БиХ) изминалата 2012 г. беше също белязана от избори. На проведените през октомври т.г. местни избори най-силната партия в Република Сръбска (РС) - Партията на независимите социалдемократи (СНСД), водена от президента на РС Милорад Додик, претърпя сериозно поражение от основния си съперник - Сръбската демократическа партия (СДС) с лидер Младен Босич и дори някои анализатори побързаха да заявят, че "ерата Додик" в РС и БиХ е към края си. Във Федерация БиХ се очертаха трите основни политически сили - Социалдемократическата партия (СДП) с лидер министъра на външните работи на БиХ Златко Лагумджия, Партията за демократично действие (СДА) с лидер Сюлейман Тихич и Партията за по-добро бъдеще (СББ) с председател медийния магнат и министър на сигурността на БиХ Фархудин Радончич. Реално всички оценки са свързани с факта, че Босна няма напредък по отношение на процеса на своята европейска интеграция и реално пътят на страната към членство в ЕС е в застой. Безработицата в БиХ продължава да е твърде висока, но според някои оценки финансовата стабилност на страната се дължи основно на факта, че диаспората изпраща ежегодно между 2 и 2,5 млрд. евро на своите роднини в страната, които средства осезателно подпомагат макро- и микроикономическата стабилност. През 2013 г. не следва да се очаква кардинална промяна в политическото и икономическото положение в Босна. Едва ли страната ще ускори и процесите на своята евроинтеграция, тъй като противоречията между РС и ФБиХ не само че не се притъпяват, а дори на моменти застрашително се задълбочават.
Най-малката бивша югорепублика Черна гора отново преизбра своя нов-стар премиер Мило Джуканович - лидер на Демократическата партия на социалистите на Черна гора. Страната върви уверено по пътя на своята евроатлантическа интеграция, но тепърва се очаква задълбочаване на проблемите между черногорското мнозинство и сръбското малцинство в страната, което по някои оценки е около 30% от общото население на Черна гора. Предстои и тежка, и трудна борба с корупцията и контрабандата - категорични условия, поставени от Брюксел на Подгорица.
Безспорно Хърватска е най-напред в своето развитие. От 1.07.2013 г. страната ще стане пълноправен член на ЕС. Наред с това обаче Загреб е изправен пред редица икономически трудности - огромен външен дълг (над 44 млрд. евро), растяща безработица, спорове с унгарската корпорация МОЛ във връзка с приватизацията на хърватската държавна нефтена компания ИНА, предстоящата приватизация на два държавни монопола - Хърватското застраховане и Хърватската пощенска банка, както и преструктуриране на корабостроителния и кораборемонтен сектор на страната, даващ работа на около 10 000 души.
А бившата ююгославска република Македония? Тя като че ли получи добър урок на последния Европейски съвет. Ама май така само ни се струва. Има-няма три седмици по-късно полицията окупира парламента в Скопие, изхвърли протестиращата опозиция и бюджетът на страната беше приет без дебати за около 40 минути с гласовете на управляващите. Не случайно лидерът на македонската опозиция Бранко Цървенковски заяви, че Македония е на прага на авторитарен режим. И май не е само авторитарен, ами и кичовски като се погледнат монументалните псевдоантични ваятелства край Вардаро...