Златен башбакан

Новините не са новини, ако в тях не участва баш гражданинът на републиката - Бойко Борисов. Тази седмица не можем да се оплачем. Никой не можеше да затъмни неговото могъщо присъствие в новинарския поток. В сряда бе кулминацията. Не кой да е, а самият баш комисар Жан-Клод Юнкер го провъзгласи за "златното момче на Европа". При тази вест пулсът на всяко българско сърце трябваше да скочи в прилив на гордост. Триумфът бе уловен буквално в полет - от София, през Истанбул до Брюксел. Той летеше, а подире му по тв каналите се лееше славата.
Бляскавата седмица започна с шутовския етюд, който "златното момче" изигра на сцената на Американската търговска камара в България. Във ВИТИЗ може да му завидят. Той постигна непостижимото. Заел позата на лакей, актьорът от Банкя изобрази могъщ патриот. Искаше да покаже, че и окото му не мигва да нахока суперсилата. Ачик да й рече, че дружбата си е дружба, а сиренето е с пари. Сиреч, че трябва да си плати за раболепието, с което България преви гръб и отряза трите големи енергийни проекта с Русия. Като човек ориенталец се направи, че не помни как бе реагирал, когато Путин обяви спирането на "Южен поток". Тогава не се умори да повтаря, че проектът не е прекратен, че ние като страна не сме издигали никакви пречки, че строителството продължавало. Сигурно и американците вече познават адета му по няколко пъти на ден да си сменя мнението. Затова не му връзват кусур. И Бойко директно им обяви цената на българското държавно лакейство: безвизов режим и една ескадрила, за да браним общото небе на НАТО.
Не му стигна обаче куражът да им намекне за неограничената щедрост, която проявяват към демократичната хунта в Киев. Онзи ден на украинските ВВС бяха предоставени безплатно ремонтираните и модернизирани по стандартите на пакта два изтребителя Су-27 с цел "разширяване на бойните възможности". Порошенковите бандеровци дори са зачислени вече към американския военен бюджет, в него е предвидено отделно перо за тях. И каква излезе тя: за Украйна, която не е член на НАТО, може, а за нас - не. Седим на земята с прекършено крило и с протегната ръка. И това ми били приятели и съюзници. А ние, както призна баш министърът, "правим всичко, за да толерираме американския бизнес".
С тия си признания най-неочаквано той влезе в устата на Сергей Лавров. Не е шега работа. Не е писано всекиму. На нашето момче му провървя - пак влезе в топ новините. За да внушат повече драматизъм и величие на героя от Банкя, околовластните медии придадоха на думите на руския министър "гневност". Писаха, че поискал Бойко да се извини, че трябвало да го е срам пред народа. Всъщност със сценка в Американската търговска камара Лавров само даде пример за диктата на САЩ над Европа. "Изумително е как хората не се стесняват от такива изявления. Аз бих се срамувал пред избирателите, пред народа", бяха думите му. Кой обаче от нашите канални репортерски първенци ще седне да ти гледа интервю с Лавров, пък и да го превежда точно. Когато става дума за Русия, прословутата политкоректност е неуместна. Руският първи дипломат въобще не е подозирал каква пиар акция ще се заформи от думите му около персоната на наш Бойко.
Момчето обаче лови момента. Тъй както умее - по балкански. Веднага реагира: не го било срам пред избирателите. И угоди на микрофоните: "Те са ме избирали затова - че независимо дали към американци или руснаци, когато има нещо нередно, аз го казвам". Юнак! И на двете сили се опъва. Кой като него! За да потвърди храбростта си, се скара на Москва, че уж ни има за братя, а ни продава най-скъпия газ. И нареди на руснаците: "да слушат по-внимателно какво съм казал!" Жалко, няма милият да дочака Лавров да влезе в спор с него.
"Златното момче на Европа" блесна и на местна балканска почва. Намести се в геополитиката. В Стамбул, стиснал в здрава прегръдка башбакана - демек премиера Давутоглу, нашият го увери в своята подкрепа в кризата с тероризма и бежанците. Турският домакин му отвърна с взаимност. Той си плете кошницата, а ние? За Анкара най-голямото зло са кюрдите, а не главорезите от ИДИЛ. През последните години именно Турция е един от спонсорите на ислямистите и това е известно на цял свят. Само башбакан Бойко се прави, че не знае. Даже сега, когато руските самолети и сирийската армия ги подгониха, те бягат в Турция и необезпокоявано пресичат границата й. Там дори ги лекуват. Там намират оръжие, коли и всичко, което им е нужно. В Анкара се скараха и на руския, и на американския посланик, че помагат на кюрдите, които единствени освен армията на Асад воюват с ИДИЛ.
От стамбулския моабет на Бойко излезе, че ние сме на страната на ислямистите. Че сме едновременно и срещу САЩ, и срещу Русия. На това му се вика баш бабаитлък.
Казано е обаче: "Когато атовете се ритат, магарето стои настрани". Но не и ние. Това е да си имаш златен башбакан.