26 Юни 2022неделя20:25 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес още преди обяд над Западна България, по-късно през деня и над останалата част от страната ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на много места ще има краткотрайни валежи с гръмотевици. В отделни райони валежите ще са временно интензивни и ще има условия за градушки. След обяд вятърът ще се ориентира от запад-северозапад и ще е до умерен. Максималните температури ще бъдат между 25° и 30°, в София 27°. Днес още преди обяд над Западна България, по-късно през деня и над останалата част от страната ще се развива купеста и купесто-дъждовна облачност и на много места ще има краткотрайни валежи с гръмотевици. В отделни райони валежите ще са временно интензивни и ще има условия за градушки. След обяд вятърът ще се ориентира от запад-северозапад и ще е до умерен. Максималните температури ще бъдат между 25° и 30°, в София 27°.

Злоречието

Народът ни се нуждае от тишина, за да се прочисти и да се обърне към разума и силите на съзидание, които носи

/ брой: 185

автор:Кина Къдрева

visibility 2101

Твърде много се натрупа злоречие в общественото ни пространство. Злоречие политическо, злоречие идеологическо, злоречие по отношение на българина и България. Това не е нещо безобидно. То въздейства както върху психиката, самочувствието и поведението на отделния човек, така и върху обществото като цяло, независимо от това гейзерът на злоречието от какво е възбуден и към кого е насочен. Злоречието е заредено със силната негативна енергия на безапелационното и нетърпящо възражения отрицателство. То е целенасочено и убийствено - такава е неговата цел и неговата същност. И неслучайно буйва в партийните и политическите противоборства, в които опонентът се отъждествява с враг в амбициите за власт и претенциите за единствено вярна позиция. Злоречието изразява и създава поле на нетърпимост. То е ударно и заразително.
Но и в най-разгорещените борби

подмяната на необходимия обществен диалог

със злоречие говори за политическа недостатъчност и незрялост. Говори и за тесногръдие и преднамереност, които се впрягат в колата на страстите и амбициите. Негово оръжие са квалификациите, обвиненията и констатациите, а принципът му е очернянето и тоталното смазване, дискредитиране и "изритване" на опонента. Злоречието е базирано на отрицанието и е заредено с енергията на злостта и яростта на отрицателните чувства. При него няма чуваемост. Няма диалог. Макар че субектите на злоречието се изживяват като носители на критика и се обличат в тогата на блюстители на истината и справедливостта, пледоариите им са по-близо до клеветата, отколкото до критиката. Критиката е нещо позитивно и необходимо. Дори когато отрича, критиката е заредена със структурираща енергия, докато злоречието громи и троши. То разчита на словесния погром, нанесен на опонента.
    Като изключим вредите, които злоречието нанася на обществото, то принизява и изкривява нравствено и психически поддалата му се и обсебена от него личност. Злоречието не е прерогатив на културата и мъдростта. То е недопустимо като поведение за личността. То е белязано от тесногръдието на догматичността, параноята и психопатията и е атрибут на манталитета на улицата и уличността.
    Да! Злоречието е

изпитан инструмент в политическите игри

Но тук искам да обърна внимание на факта, че то винаги е било оценяно от българския народ като негативна проява на характера и възпитанието. Злореките жени са обект на отрицание и усмиване във фолклора ни, а злоречието е недостойно за мъжете. То е в противоречие с мъдростта на българина, не е в манталитета му и в нравствената му същност. И когато буйва в политическия ни живот след Освобождението, народът като цяло гледа с хумор и неодобриние на кипналата злост. Българският народ е мъдър, притежава дълбоки критични и оценъчни сили, които съхраняват трезвостта му. Да, псува! Но псувнята не е злоречие, а оценка.
В публицистичната си книга "Здравей, супермен!" неслучайно се спирам на българската ни народопсихология, на плюсовете и минусите на българския характер. Българинът притежава трайни положителни черти, които са в неговия ген и благодарение на които се е съхранил през хилядолетията. Но ако днес тия му качества са потиснати и разколебани и ако с право може да се запитаме къде е тоя стабилен, действен, нравствен и неподатлив на деградация и разграждане българин, трябва да се запитаме какво го дестабилизира и разгражда. Би ли могъл той да устои на атаките на злоречието, което съпровожда обществения ни живот от Освобождението до днес и което ескалира при всяка промяна. С Промяната се оказахме в зверилника на словесна безогледност, завихрила човешки и обществен срив. А свободата на словото се употреби и употребява като свобода на злоречието.
Какво можем да очакваме всред продължаващото две десетилетия настървено злоречие, в една политика на конфронтация, наплювателство, клеветничество и всеотрицателство, развързала юздата на обезсмисляне, оклеветяваяне и демонизиране на историята ни и на мазохистично смазване на достойнството и самочувствието на българския народ? На

отричане и унищожение на всичко съградено

и на всичко свято. На обезпаметяване, съпроводено с национален нихилизъм. На ерозия на нравствените ни, културни и духовни устои.
Разразилата се световна икономическа криза само загриза и прегриза крехките стъбла на опитващата се да се възземе, макар и плахо, и частично, и рисково, и неориентирано в неизведената като национална политика икономика и икономическа перспектива. Защото измъкването на един народ от постигналото го дъно не е само икономически проблем. Икономическата криза е само видимата страна на психологическата, нравствената и културологичната криза, до която бе доведен народът ни от неадекватна политика, която  компенсира несъстоятелността си с обвинения и злоречие. Дори да бъде заложена добра икономическа визия, тя може да се развие успешно само от духовно здрав и мотивиран народ, а не от притисната от бедността и потънала в бездуховност и разложение маса.
    Може ли българският народ да излезе от тая ситуация на бедност, разграждане и безперспективност? Историческият ни опит показва, че може. Но за това се иска да се опре на позитивните си съзидателни творчески сили, които сега са потиснати и потискани. Българският народ е проглушен, обезмозъчен и отровен от злоречие. Нужна му е тишина, за да се прочисти и да се обърне към разума и силите на съзидание, които носи. Нужна му е добра дума и добра политика, която да не го занимава със себе си, с другите, с трудностите си и с успехите си, а да усеща нейната благотворна и полезна за България и българите деятелност от все по-добрия си, съзидателен и щастлив живот. Но как да се озапти злоречието, като играчите разчитат на него?

 

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ